Приключва Конференцията на ООН за климатичните промени в Глазгоу, която започна на 31 октомври. Какви са значимите споразумения, които се постигнаха на срещата?
Темата коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР от Лондон Веселин Паунов.
“Световните лидери и делегатите в Глазгоу доуточняват подробностите на заключителни документ, който ще бъде огласен в края на приключващата днес двуседмична среща. Вече може да се каже ясно какво бе постигнато и какво не. Има ли напредък и надежда за избягване на голяма климатична криза?
Най-голямата цел и най-спешната нужда си остава обуздаването на глобалното затопляне под 1,5 градуса. Това е цел набелязана в Парижкото споразумение.
Централен въпрос е отпускане на средства на по-бедните държави за осъществяване на преход към възобновяеми горива. Само от страна на британското правителство ще бъдат отпуснати близо 300 млн. на по-бедните държави.
За съжаление на срещата не присъстваха лидерите на Китай и Русия, едни от най-големите замърсители, но все пак техни елитни делегации бяха в Глазгоу.
Постиженията от срещата са основно в три области – първо, спасяването на горите. Както знаем горите са изключително важни за абсорбирането на въглеродния диоксид. Повече от 100 световни лидери сложиха подписите си под споразумение за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Сред тях е и Бразилия, която има най-черната статистика в света по отношение на унищожаването на горите. Сделката бе подкрепена с отпускането на близо 20 млрд. долара от държавни и частни фондове.
Второ – съкращаване на емисиите с метан с най-малко 30% до 2030 г. Въглеродния диоксид е основният фактор за глобалното затопляне, но метанът е друг много опасен газ, а неговите нива напоследък се увеличават. Под това споразумение сложиха подписи повече от 90 страни, но сред тях не са големи замърсители като Китай, Индия и Русия.
Трето – прекратяване на използването на въглища на практика с най-голям принос на емисии с въглероден диоксид. Този ангажимент бе поет от 46 държави, сред които големи потребители като Полша, Виетнам и Чили, но пък не се включиха други големи потребители като Австралия, Индия, Китай и САЩ."
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в „За земята“.
“Една от основните задачи на настоящата среща за климата беше държавите, които все още закъсняват и не са обявили своите климатични цели и принос към Парижкото споразумение, да го направят.
Според информация на Международната енергийна агенция преди срещата светът вървеше към едно увеличение на температурата от над 2,6 градуса. Докато още след първата седмица на COP тази температура вече е под 2 градуса, към 1,8 градуса. Това се случи след няколко ключови включвания като това на Индия, която обеща далечна дата за постигане на въглеродна неутралност, но все пак това е една доста ключова стъпка."
Реализация на решенията от срещата
“Това е ключов момент от Парижкото споразумение. Всички климатични мерки, които ще се предприемат най-вече в настоящето десетилетие, трябва да забавят повишението на температурата.
В следващите няколко години предстои държавите да покажат своите подробни планове как ще постигнат заложените цели, но в голяма степен зависи и от натиска на гражданското общество и на медиите. Едно от предложенията на настоящия COP е създаване на платформа, в която да се вижда реалният прогрес.
Когато и самите граждани се борят за своето право на чист въздух и чиста околна среда заедно с международния натиск, тогава могат да се постигнат най-добри резултати и то бързо."
Помощ към по-бедните държави
"Това все още е на масата за преговори. Обещанието е още от приемането на Парижкото споразумение всяка година до 2025 да се отделят по 100 млрд. долара за по-бедните държави, така че да могат и те да намаляват емисиите си, но да имат и средствата да покрият загубите, които изпитват."
Чуйте Радостина Славкова в звуковия файл.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
