Приключва Конференцията на ООН за климатичните промени в Глазгоу, която започна на 31 октомври. Какви са значимите споразумения, които се постигнаха на срещата?
Темата коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР от Лондон Веселин Паунов.
“Световните лидери и делегатите в Глазгоу доуточняват подробностите на заключителни документ, който ще бъде огласен в края на приключващата днес двуседмична среща. Вече може да се каже ясно какво бе постигнато и какво не. Има ли напредък и надежда за избягване на голяма климатична криза?
Най-голямата цел и най-спешната нужда си остава обуздаването на глобалното затопляне под 1,5 градуса. Това е цел набелязана в Парижкото споразумение.
Централен въпрос е отпускане на средства на по-бедните държави за осъществяване на преход към възобновяеми горива. Само от страна на британското правителство ще бъдат отпуснати близо 300 млн. на по-бедните държави.
За съжаление на срещата не присъстваха лидерите на Китай и Русия, едни от най-големите замърсители, но все пак техни елитни делегации бяха в Глазгоу.
Постиженията от срещата са основно в три области – първо, спасяването на горите. Както знаем горите са изключително важни за абсорбирането на въглеродния диоксид. Повече от 100 световни лидери сложиха подписите си под споразумение за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Сред тях е и Бразилия, която има най-черната статистика в света по отношение на унищожаването на горите. Сделката бе подкрепена с отпускането на близо 20 млрд. долара от държавни и частни фондове.
Второ – съкращаване на емисиите с метан с най-малко 30% до 2030 г. Въглеродния диоксид е основният фактор за глобалното затопляне, но метанът е друг много опасен газ, а неговите нива напоследък се увеличават. Под това споразумение сложиха подписи повече от 90 страни, но сред тях не са големи замърсители като Китай, Индия и Русия.
Трето – прекратяване на използването на въглища на практика с най-голям принос на емисии с въглероден диоксид. Този ангажимент бе поет от 46 държави, сред които големи потребители като Полша, Виетнам и Чили, но пък не се включиха други големи потребители като Австралия, Индия, Китай и САЩ."
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в „За земята“.
“Една от основните задачи на настоящата среща за климата беше държавите, които все още закъсняват и не са обявили своите климатични цели и принос към Парижкото споразумение, да го направят.
Според информация на Международната енергийна агенция преди срещата светът вървеше към едно увеличение на температурата от над 2,6 градуса. Докато още след първата седмица на COP тази температура вече е под 2 градуса, към 1,8 градуса. Това се случи след няколко ключови включвания като това на Индия, която обеща далечна дата за постигане на въглеродна неутралност, но все пак това е една доста ключова стъпка."
Реализация на решенията от срещата
“Това е ключов момент от Парижкото споразумение. Всички климатични мерки, които ще се предприемат най-вече в настоящето десетилетие, трябва да забавят повишението на температурата.
В следващите няколко години предстои държавите да покажат своите подробни планове как ще постигнат заложените цели, но в голяма степен зависи и от натиска на гражданското общество и на медиите. Едно от предложенията на настоящия COP е създаване на платформа, в която да се вижда реалният прогрес.
Когато и самите граждани се борят за своето право на чист въздух и чиста околна среда заедно с международния натиск, тогава могат да се постигнат най-добри резултати и то бързо."
Помощ към по-бедните държави
"Това все още е на масата за преговори. Обещанието е още от приемането на Парижкото споразумение всяка година до 2025 да се отделят по 100 млрд. долара за по-бедните държави, така че да могат и те да намаляват емисиите си, но да имат и средствата да покрият загубите, които изпитват."
Чуйте Радостина Славкова в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
