Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Незаглъхващият зов на племето

Марио Варгас Льоса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Зовът на племето“ е най-новата книга на нобелиста Марио Варгас Льоса.

Макар да не изглежда такава на пръв поглед, тя по думите на самия автор е автобиографична: „Тя проследява личната ми интелектуална и политическа история, изминатия път, който постепенно ме отведе от пропитите с марксизъм и сартриански екзистенциализъм младежки години до либерализма в зрялата ми възраст, минавайки през преоценката на демокрацията, за която ми помогна четенето на писатели като Албер Камю, Джордж Оруел и Артур Кьостлер.“ Това е откъс от предговора към книгата, датиран „Мадрид, август 2017 г.“ и преминаващ на бърз ход през промените, които претърпяват идейните пристрастия на Льоса в годините. На страниците ѝ можем да се запознаем с авторовия „прочит“ на идеите на Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Сър Карл Попър, Раймон Арон, Сър Исая Бърлин, Жан-Франсоа Ревел.

Кое е обаче „племето“ и към какво е отправен неговият зов? Ето един от възможните отговори на Марио Варгас Льоса, който пише за харизмата на водачи, умеещи да призоват „духа на племето“: „Така Карл Попър нарича ирационализма на първичния човек, загнезден дълбоко у всички нас, цивилизованите люде, които до края на живота си не успяваме да превъзмогнем напълно носталгията по изконния традиционен свят – племето – когато човекът бил все още неделима част от общността, подвластен на шамана или на всесилния вожд, който взимал всички решения вместо него, а той се чувствал в безопасност, свободен от отговорности, покорен, като животното от глутницата, стадото или като човека от тайфата или групата запалянковци, задрямал сред онези, които говорят на същия език, кланят се на същите богове и мразят другия, различния, когото могат да обвинят за всички беди, застигащи племето. „Племенният дух“, извор на национализма, е причинявал, наред с религиозния фанатизъм, най-страшните кланета в историята на човечеството.“

Струва си да се помисли над това, а също и да се прочете книгата.

Чуйте Надежда Московска за „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса.

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.

„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Работа на Емил Марков

"Художници и букви" в Българския културен институт - Братислава

"Художници и букви" е изложба на преподаватели от катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" на НХА, чието откриване ще се състои днес (29 май) в Българския културен институт - Братислава. Доц. д-р Капка Кънева , художник с интерес към хартиената скулптура, преподавател в НХГ, дизайнер на книжни корици, гостува в "Артефир", за да разкаже..

публикувано на 29.05.25 в 15:04

"СтолицаЛитература" между изгубения и възвърнатия рай

На 29 май с поредица събития, посветени не само на литературата, започва 17-ото издание на фестивала "СтолицаЛитература". Епичните  поеми на Джон Милтън "Изгубеният рай" и "Възвърнатият рай" задават тематичната рамка на тазгодишната "СтолицаЛитература".  Събитията в програмата на фестивала следват противоречивото ни отношение към носталгията и..

публикувано на 29.05.25 в 14:34
 Доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева

Водовъртежите на историческата памет в романа "Реките на времето"

Родовият документално-истроически роман "Реките на времето" е дебютен за авторката доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева , преподавател в Департамент "Антропология" на НБУ. В "Артефир" доц. Кръстева заявява, че през личната семейна памет всъщност разказва историята на България от последните близо 100 години. По думите на авторката..

публикувано на 29.05.25 в 14:22

Излезе първият роман на Азиз Таш

Първият роман на поета Азиз Таш "Ниският полет над думите" беше представен  в Унгарския културен институт "Лист". Кристина Йорданова, литературовед и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", говори за книгата, а Ива Колева изпълни избрани откъси от нея. За атмосферата допринесе и музикалното изпълнение на Бехрин Шопова, музиколог,..

публикувано на 29.05.25 в 10:25
Гонсало М. Тавареш

Гонсало М. Тавареш: Глупостта ни превзема

В "Нашият ден" гостува Гонсало М. Тавареш , най-престижното писателско име в съвременната португалска литература, философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени "Пътуване до Индия", "Кварталът", "Матео остана без..

публикувано на 29.05.25 в 10:15