„Зовът на племето“ е най-новата книга на нобелиста Марио Варгас Льоса.
Макар да не изглежда такава на пръв поглед, тя по думите на самия автор е автобиографична: „Тя проследява личната ми интелектуална и политическа история, изминатия път, който постепенно ме отведе от пропитите с марксизъм и сартриански екзистенциализъм младежки години до либерализма в зрялата ми възраст, минавайки през преоценката на демокрацията, за която ми помогна четенето на писатели като Албер Камю, Джордж Оруел и Артур Кьостлер.“ Това е откъс от предговора към книгата, датиран „Мадрид, август 2017 г.“ и преминаващ на бърз ход през промените, които претърпяват идейните пристрастия на Льоса в годините. На страниците ѝ можем да се запознаем с авторовия „прочит“ на идеите на Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Сър Карл Попър, Раймон Арон, Сър Исая Бърлин, Жан-Франсоа Ревел.
Кое е обаче „племето“ и към какво е отправен неговият зов? Ето един от възможните отговори на Марио Варгас Льоса, който пише за харизмата на водачи, умеещи да призоват „духа на племето“: „Така Карл Попър нарича ирационализма на първичния човек, загнезден дълбоко у всички нас, цивилизованите люде, които до края на живота си не успяваме да превъзмогнем напълно носталгията по изконния традиционен свят – племето – когато човекът бил все още неделима част от общността, подвластен на шамана или на всесилния вожд, който взимал всички решения вместо него, а той се чувствал в безопасност, свободен от отговорности, покорен, като животното от глутницата, стадото или като човека от тайфата или групата запалянковци, задрямал сред онези, които говорят на същия език, кланят се на същите богове и мразят другия, различния, когото могат да обвинят за всички беди, застигащи племето. „Племенният дух“, извор на национализма, е причинявал, наред с религиозния фанатизъм, най-страшните кланета в историята на човечеството.“
Струва си да се помисли над това, а също и да се прочете книгата.
Чуйте Надежда Московска за „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса.
Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
"Художници и букви" е изложба на преподаватели от катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" на НХА, чието откриване ще се състои днес (29 май) в Българския културен институт - Братислава. Доц. д-р Капка Кънева , художник с интерес към хартиената скулптура, преподавател в НХГ, дизайнер на книжни корици, гостува в "Артефир", за да разкаже..
На 29 май с поредица събития, посветени не само на литературата, започва 17-ото издание на фестивала "СтолицаЛитература". Епичните поеми на Джон Милтън "Изгубеният рай" и "Възвърнатият рай" задават тематичната рамка на тазгодишната "СтолицаЛитература". Събитията в програмата на фестивала следват противоречивото ни отношение към носталгията и..
Родовият документално-истроически роман "Реките на времето" е дебютен за авторката доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева , преподавател в Департамент "Антропология" на НБУ. В "Артефир" доц. Кръстева заявява, че през личната семейна памет всъщност разказва историята на България от последните близо 100 години. По думите на авторката..
Първият роман на поета Азиз Таш "Ниският полет над думите" беше представен в Унгарския културен институт "Лист". Кристина Йорданова, литературовед и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", говори за книгата, а Ива Колева изпълни избрани откъси от нея. За атмосферата допринесе и музикалното изпълнение на Бехрин Шопова, музиколог,..
В "Нашият ден" гостува Гонсало М. Тавареш , най-престижното писателско име в съвременната португалска литература, философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет. Богатото му творчество обхваща романи, разкази, пиеси, поезия, есеистика. У нас са преведени "Пътуване до Индия", "Кварталът", "Матео остана без..
Протест на настоящи и бъдещи медици се проведе в 6 града в страната. Исканията са за работна заплата, отговаряща на висококвалифицирания труд, който..
През изминалата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване . Основните акценти в тях включват разпределение на..
"Соаре с Багряна" е спектакъл, който обръща прожектора към 20-те години на миналия век и към вечната и святата Елисавета Багряна. Идеята е на Искра..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg