Българското национално радио добави нова стойност към работата си - борба срещу дезинформацията. Лъчезар Вълев, журналист от програма "Хоризонт" на БНР и един от екипа за проверка на фактите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ работата на журналистите.
Кои са опасните заблуди за COVID-19
„Ще започна по-общо. Защо е важно да има такъв fact check екип и такова звено? Водещи световни медии като „Франс Прес“, „Ройтерс“ и други разполагат с такива звена и ресурси. А защо COVID? Динамиката на разпространението на информацията, свързана с COVID, говоря за различни твърдения, мнения, предразполага към проверка на проверка на всичко, което излиза в медийното пространство. Именно затова подобни fact check звена са важни. Екипът за проверка на фактите на БНР е важен за оправдаване, утвърждаване и увеличаване на високото доверие в Националното радио. И лично за мен - още един фронт за борба за истината.
Опасните заблуди са навсякъде около нас. Те са опасни, защото формират мнение и са по важни и значими за обществото въпроси. Включително екзистенциални такива, т.е. касаещи пряко нашето здраве и живот, каквато е темата COVID. Именно с нашата работа като журналисти в новините на "Хоризонт" и на другите програми на БНР, и като част от екипа за проверка на фактите, искаме да допринесем за по-добрата информационна хигиена на нашите слушатели, на нашата аудитория. Целта е да покажем как работи дезинформацията и да формираме критично мислене, разбира се. Не просто "какво", но и "кой" го съобщава.“
Живеем във времена на недоверие към всичко и към всекиго. Кризата на авторитетите е голяма. Комбинацията популизъм, пост-истина, фалшиви новини е среда, която ни обгражда. Как се оправя човек, който иска да намери истината, за да я даде на своята публика в такава среда?
„Изключително трудно е да се намери пътя, най-малкото заради това наслагванo недоверие и лъжа в обществото. Тук трябва да дойдат авторитетите, какъвто несъмнено във всички категории е БНР. Въпросът с търсенето на такива колони, темели, интересни експерти е проблемен. У нас се вижда ясно, че експертите са силно политизирани, самата тема COVID е изключително политизирана и експлоатирана, което по мое мнение е и една от причините за ситуацията със заразата в момента у нас, с ниските нива на ваксинация. Т.е. нещата са комплексни. Смятам, че в нашата работа, при подбора на експерти със сигурност ще бягаме от общоприетите клишета - това, което виждаме с едни и същи говорещи глави в мейнстрийма, което бягане от клишето, мисля, се вижда и чува в ефира на нашите програми.“
Когато журналистите си свършат работата, какво следва оттук нататък, кой трябва да действа?
„Зависи от източника на информация. Голяма част от дезинформацията и неверните твърдения за съжаление циркулират в една среда, която е много трудна за регулация. Говоря за социалните мрежи и групи, подкрепящи различни каузи, или пък по различни интереси, свързани с музика, вицове и т.н. Със сигурност трябва да бъде понесена някаква отговорност за разпространението на тази дезинформация. Най-малкото хората, през които е минала, това, което можем да направим ние, е да им отворим очите и да им покажем, че инвестирайки това време и търсейки различни официални данни, хора, статистика и документи, на които можем да се уповаваме спокойно и така да намерим истината, да им покажем, че информацията в социалните мрежи е манипулирана.
Колкото и да е масова дезинформацията, аз лично се оповавам и вярвам в една голяма разумна част от обществото, която разсъждава трезво и е наясно с нейната цел, а именно формиране на някакви настроения и мнения. Голямата част от обществото разсъждава, има критично мислене, въпросът е да го задържим, да го увеличим, да го умножим. Дано се справим, ще работим професионално, с всички професионални журналистически стандарти, утвърдени вече в БНР.“

Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...
В рубриката "Разговорът" гост на "Нашият ден" беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..
За 18-а поредна година Българският хелзинкски комитет събира предложения за годишните правозащитни награди "Човек на годината". Всеки може да изпраща предложенията си за граждани, активисти, каузи и организации, чиято работа през изминалата година е допринесла за утвърждаването на човешките права и върховенството на правото, за защитата на животните..
Темата за ролята на жените в иновациите и предприемачеството беше във фокуса на кръглата маса, организирана от Сдружение "Дамски форум". Събитието се проведе на 30 октомври и събра изявени специалисти, учени и предприемачи, за да обсъдят мястото на жените в бизнеса, науката, икономиката и социалните процеси. Една от участничките в дискусията беше д-р..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg