Потомък на благородната династия Атреиди търси възмездие за смъртта на баща си, като в същото време е призван да защитава планетата на подправките Аракис, известна още като Дюн. Именно там се намира най-ценният ресурс, който може да отключи страховития потенциал на човечеството. Но само тези, които могат да преборят най-големите си страхове, ще оцелеят. Това обещава сюжета на новата фантастика по режисура на Дени Вилньов – „Дюн“. С продължителност от два часа и половина, лентата ни запознава с рода на Атреидите и новоназначената им задача от императора – да поемат контрол над планетата Аракис и да се погрижат за производството на една от най-ценните суровини в галактиката, подправката. До този момент домът Харконен е властвал и забогатял неимоверно от действията си, но правото им е отнето. Как обаче класиката на едноименната книга на Франк Фърбърт оживява днес на екран, коментира кинокритикът – Деян Статулов.
„Това, което прави Дени Вилньов не влиза толкова дълбочинно към съдържателната част на историята, продуцентите са държали всичко да бъде по-достъпно към аудиторията, но романа не предполага само това. Разликите с версията на Линч са изключително много. На пръв поглед Дени Вилньов търси комуникацията със съвременния зрител. А Линч посвещава всичките си продукции на вътрешния поглед, и в най-комерсиалните му сериали виждаме този подход. Той по-скоро използва романа, сюжетните линии и герои. Най-добрият интерпретатор на идеите на „Дюн“ е Джордж Лукас. Вселената на Лукас е взела най-доброто в „Междузвездни войни“, и когато един визуалист и концептуалист успява да вземе това от романа и да го превърне в идея, вече всичко останало изглежда вторично. Но при Вилньов има това влияние от визуалното на Джордж Лукас, което той посява.“
Първата екранизация на фантастиката „Дюн“ е тази на Дейвид Линч от 1984 година. Сценаристът и режисьор Алехандро Ходоровски има свой нереализиран проект – филмова адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт „Дюн“, но така и не го е осъществил. Още с „Блейд Рънър 2049“ Вилньов демонстрира своето учение при представяне на масивни фантастични пейзажи.
„Дюн“ е зареден с емоции разказ за пътя на Пол Атреидски – изключително умен и надарен млад мъж, роден за велики дела, който поема към една от най-опасните планети във Вселената, за да осигури бъдеще на своето семейство и народа си. Силите на злото подклаждат ненаситния стремеж към доставки на най-ценния източник за съществуването – подправката, която отключва потенциалните сили на хората на много нива. Битките с враговете са непрестанни – само онези, които успеят да покорят своя страх, са достойни да оцелеят.
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg