Потомък на благородната династия Атреиди търси възмездие за смъртта на баща си, като в същото време е призван да защитава планетата на подправките Аракис, известна още като Дюн. Именно там се намира най-ценният ресурс, който може да отключи страховития потенциал на човечеството. Но само тези, които могат да преборят най-големите си страхове, ще оцелеят. Това обещава сюжета на новата фантастика по режисура на Дени Вилньов – „Дюн“. С продължителност от два часа и половина, лентата ни запознава с рода на Атреидите и новоназначената им задача от императора – да поемат контрол над планетата Аракис и да се погрижат за производството на една от най-ценните суровини в галактиката, подправката. До този момент домът Харконен е властвал и забогатял неимоверно от действията си, но правото им е отнето. Как обаче класиката на едноименната книга на Франк Фърбърт оживява днес на екран, коментира кинокритикът – Деян Статулов.
„Това, което прави Дени Вилньов не влиза толкова дълбочинно към съдържателната част на историята, продуцентите са държали всичко да бъде по-достъпно към аудиторията, но романа не предполага само това. Разликите с версията на Линч са изключително много. На пръв поглед Дени Вилньов търси комуникацията със съвременния зрител. А Линч посвещава всичките си продукции на вътрешния поглед, и в най-комерсиалните му сериали виждаме този подход. Той по-скоро използва романа, сюжетните линии и герои. Най-добрият интерпретатор на идеите на „Дюн“ е Джордж Лукас. Вселената на Лукас е взела най-доброто в „Междузвездни войни“, и когато един визуалист и концептуалист успява да вземе това от романа и да го превърне в идея, вече всичко останало изглежда вторично. Но при Вилньов има това влияние от визуалното на Джордж Лукас, което той посява.“
Първата екранизация на фантастиката „Дюн“ е тази на Дейвид Линч от 1984 година. Сценаристът и режисьор Алехандро Ходоровски има свой нереализиран проект – филмова адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт „Дюн“, но така и не го е осъществил. Още с „Блейд Рънър 2049“ Вилньов демонстрира своето учение при представяне на масивни фантастични пейзажи.
„Дюн“ е зареден с емоции разказ за пътя на Пол Атреидски – изключително умен и надарен млад мъж, роден за велики дела, който поема към една от най-опасните планети във Вселената, за да осигури бъдеще на своето семейство и народа си. Силите на злото подклаждат ненаситния стремеж към доставки на най-ценния източник за съществуването – подправката, която отключва потенциалните сили на хората на много нива. Битките с враговете са непрестанни – само онези, които успеят да покорят своя страх, са достойни да оцелеят.
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Култура на протеста коментираме в "Terra Култура" заедно с политолога и изследовател Ивайло Динев , който се включва в предаването директно от Берлин. Съвсем скоро по време на Международната конференция за синдикатите и социалните движения във Флоренция Динев представи сравнителен анализ на протести на работници в Белгия, България, Италия,..
Актрисата Мария Панайотова от "Театър Нокс" представя в "Нашият ден" последното премиерно заглавие на независимото културно сдружение – п редставлението "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви". Времето и мястото на премиерите е 6 и 10 юни от 19 ч. в Националния студентски дом. "Театър Нокс", по думите на Панайотова, е общност от хора,..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg