В началото на 20 век градската култура проявява голям интерес към новото изобретение – киното. През 1913 година София вече има три кина, макар и едното от тях да изгаря само след осем месеца. Животът на софийските кина може да се раздели най-общо на три периода – преди девети септември, времето на социализма и Прехода, според доц. Ирина Китова, преподавател в Катедра по телевизионно, театрално и киноизкуство към Югозападния университет Благоевград.
„Тогава хоризонтът е бил доста широк, имало е интерес към новите неща, предприемачески дух и съмишленичество – казва тя – освен пътуващите кинематографи, които са давали представления, се появяват и стационарните кина – първо е „Модерен театър“, след него – „Одеон“. По естествен път започва да се изгражда културен пласт, повечето собственици на кина са представители на големи марки киномашини, а в „Модерен театър“ буквално се заражда първия киноцентър у нас. Собствениците му продуцират филми, включително и първия български филм „Българан е галант“.
От златните години към пътя на разрухата – съдбата на повечето стари софийските кина е незавидна. За историята им обаче можете да научите повече от сайта „Топография на софийските кинопътеки“, където с едно кликване върху определени точки от картата на София, можете да разберете кое кино е било там някога и каква е неговата история. За нуждата от памет, културни натрупвания и музей на киното – чуйте доц. Ирина Китова в „Какво се случва“.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg