От театралните практики на сценическия бой, през термина астротърфинг, през българския театрален учебник от 1983 година – „Основи на сценическия бой“ до пърформанса в галерията и взаимодействието в социалната среда, норвежкият визуален артист, Ларс Нордби някак преплита традициите на различните изкуства и социалната среда с последната си изложба в „Кредо Бонум“. Движещото се човешко тяло е в центъра на изложбата на Нордби в този контекст – живото тяло и фотографираното тяло, историческото тяло и съвременното тяло, тялото в защита и тялото, което учи и споделя, където границите между реалността и измислицата, истината и лъжите, изкуството и животът са размити.

В галерията, посетителите се срещат с експерт по самозащита, поканен като изпълнител на живо в пространството на галерията за цялото времетраене на изложба, вдъхновена от феномена „астротърфинг“. По своето значение астротърфинг от английски език означава „изкуствено поставяне на трева“. По дефиниция това е техника и начини на актьорите да представят и преформатират груби движения и демонстрации. Целта на астротърфинга е демонстрация на независима обществена реакция спрямо общественото положение посредством централизирано въздействие на поведението на множество разнообразни и географски разпределени групи хора, твърди Нордби:

„Тази изложба е базирана и на предишните ми, работя с емоционалната идентичност, театралността на деня, политическата идентичност, философските конструкции. Базирам изложбата на книгата, наречена „Основи на сценическия бой“, която е българска книга, която е писана в ранните години на 80-те и разглежда идеята за това как сценичният бой изглежда естествено, съдържа и снимки, които са не само изумителни и интересни, но и свързани с моя артистичен опит и концептуална рамка на работа. Няма директни коментари към българската социална ситуация днес, единствено е свързана с локацията в България и опита ми с българската книга. Обаче в прессъобщението, което написа Ясен Василев, той прави всъщност коментар с българската политическа сцена сега, който се преоткриват малко в моята гледна точка. Но за моята перспектива не съм се вдъхновил директно от политическата българска ситуация. Повече е по-скоро съвпадение на моята интерпретация и ситуацията в България днес в наболелите проблеми.
Тази смесица между изкуствата е още от миналото, пърформансите влизат в галериите, импровизацията в театрите. Но това, което бих казал е, че също става все повече преоткриването през модерните технологии, както знаете дигиталната ера и информационните технологии са нещо, което продължава да се развива. Футуристичното бъдеще все повече ще се имплементира на артистичната сцена, но то е и дълбоко вкоренено в миналото. За моя кратък опит, който имам в България, бих казал, че изкуството се развива все повече. Но бих направила едно голямо разграничение между България и Норвегия, и това е разликата в изкуството – ние имаме поредица от примери за медийни публикации, платформи, критики за изкуство, повече начини, които информират и привличат публиката към изкуството, тук това липсва. Бих казал това със сигурност за Велико Търново, знам че има много инициативи в София и в много големи градове, но в по-малките сякаш липсва, и това е нещо, над което мисля, че трябва да се работи. Това не е само мое мнение, а и на колеги, с които контактувам. Дори сега в пандемията, можем да кажем, че има някакъв бум на проекти на различни творци, говорейки и за модерното изкуство, има и растеж и в столицата.“
Ларс Нордби в момента подготвя и изложба в Рим, свързана с основите на театъра и е в очакване на следващите си проекти в България.

Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство „Heerz Tooya“ във Велико Търново. Визуалният артист притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия. Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).
Снимки: Росина Пенчева, credobonum.bg
След десетилетия отсъствие на художника Българският културен институт в Париж в момента представя 22 оригинала на Жорж Папазов, както и творби на Марсел Дюшан, Ман Рей, Андре Дерен и Жул Паскин. Изложбата е с куратор д-р Мария Василева. Заглавието е знаково: "Завръщане у дома"/ Georges Papazoff. Retrouver son chez-soi. Българо-френският..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после залязва – онагледено графично (дизайн Анна Лазарова). Накрая върху черния разтвор на последните страници виждаме изгрялата луна. Стихосбирката се нарича "слънцето сърцето", а първото стихотворение е..
С авторски плакати, графики и снимки проф. Иван Газдов празнува своя 80-годишен юбилей. Изложбата му “Глобални графики” е разположена в галерия "Академия" и представя графикатурата – уникалния стил, създаден от Газдов и регистриран като артистична марка през 1987 година – като “път в графиката”. Проф. Газдов има впечатляваща кариера – специализация..
54 непознати досега произведения на Бистра Винарова-Радева ще бъдат изложени от тази вечер в Националната галерия "Двореца" в София. Инициативата е на фондация "Пигмалион" и нейния председател Емил Стоянов . Изложбата, озаглавена "Отвъд портрета" , се открива в 18:00 часа и на нея ще бъдат показани за първи път някои от най-добрите ѝ..
До 12 ноември всеки ден от 18 часа в кино "Бротфабрик" в Берлин ще се проведе второто издание на ДОК-АРТ-Фестивал – това е Седмицата на българското документално кино, организирана от Българския културен институт в немската столица. Документалната програма е пъстра мозайка от разкази, които отразяват не само личните съдби на героите във филмите, но и..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
На 8 ноември 1915 година във Венеция е роден прочутият маестро. Всецялата отдаденост към музиката впечатлява още първите му учители Дзанела и Ариани в..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg