Как броим жертвите? Как се „отразява“ трагедия? Има ли мъката информационна стойност? Човешката драма за политическа употреба. Защо? Какво трябва да направи добрият журналист с историята, трагедията, с провокатора? Разговор в предаването „Мрежата“ с журналистките Мария Милкова и Елена Кодинова и със социолога доц. д-р Алексей Пампоров.
Мария Милкова: „Никой журналист не отива да отразява трагично събитие с идеята да направи нещо лошо или да засили мъката, но за съжаление през годините виждахме много такива примери, но ако говорим за последните събития, то ще кажа, че наблюдавах позитивна промяна – кадрите бяха щадящи и нямаше брутална намеса в личното пространство на хората. Макар да видях и много неща, с които не съм съгласна като журналист. Смятам за недопустими излъчванията от училището на загиналите деца и интервютата с техните съученици. Притеснена съм и от езика, с който се говори за трагедията и това не е само езикът на медиите. Имам чувството, че цялото ни общество е загубило чувствителността си към изказа.“
Елена Кодинова: „Преди 6-7 години избухна един цех за боеприпаси, при който загинаха 14 души. Спомням си, че по този повод Милен Цветков ме покани за разговор в неговото предаване. Той имаше маниер да спори до кръв със събеседника си, за да „извади“ от него всичко, което иска да научи. С мен той спореше усърдно, че в живота има и виещи майки от скръб, има смърт, има всичко и това трябва да бъде показано на обществото. Бях на обратното мнение. В края на разговора ни стигнахме до консенсус, че при отразяването на трагедии трябва да има някакво приличие. И след това, когато със свито сърце наблюдавах как всички телевизии показваха кадрите с последните мигове от живота на Милен, се сетих за този наш разговор.
Нямаме право да показваме мъката, трагедията, безпомощността. Никоя новина и никой репортаж не печелят с това.“
Алексей Пампоров: „Има един погрешен начин на преподаване на журналистика в България, който казва, че лошите новини продават, че сензацията продава, че трагедията продава. Ние сме преки свидетели на това. Последните три дни телевизиите отказваха предавания, за да правят извънредни включвания. Една българска телевизия беше поставила слогана „Екскурзията на смъртта“ на екрана си. Това са ужасяващи неща, които изобщо пренебрегват трагедията на хората с цел да привлекат повече внимание, повече кликове в интернет. И това е свързано с финансирането на медиите, с рекламите и се получава един много порочен кръг, в който всички знаем какво е етично, но не се съобразяваме с него /…/ Наистина не мога да разбера, защо е необходимо усилването на травмата пред камерата? Не може да има въпрос „Вие как се чувствахте?“. Няма нужда от това, не сме в терапевтичен кабинет, където всичко може да бъде зададено като въпрос. Човекът е на показ и неговата мъка, болка и трагедия се транслира до всички.“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
И двете деноминации празнуват Възкресение Христово, което е централно събитие в християнската вяра. Това е денят, в който се отбелязва възкресението на Господ Иисус Христос след неговото разпятие и кръстна смърт. За смисъла на празника. С какво се отличават богослуженията им? Различна ли е символика на боядисаните яйца? Какви са традициите и..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на гости в студиото е проф. Росен Коларов, специалист по лицево-челюстна хирургия. И не само: професионален фотограф-художник, бил е ръководител на болница и на агенция, създател и деец на българската..
Ирина Вачкова и Ивайло Иванов-Бензо са партньори и в живота, и в работата с глината от вече повече от четвърт век. Различни като творчески търсения, те все пак са развивали стила си заедно и неминуемо са си повлияли един на друг. И двамата са очаровани от могъществото и красотата на природата, която в Априлци е достатъчно близо, че да пренесат..
"Щом сме се събуд ѝли и газим земята, значи всичко е наред " – с тази всекидневна мъдрост от Северозапада ме посрещнаха в село Злидол, област Враца. Навръх Цветница няколко местни добри жени раздаваха пакети с храна на възрастни хора в затруднено положение. Инициативата е част от кампанията на фондация "Прави добро! Бъди добър!" "Подари..
През целия си живот Даниел Георгиев е бил свързан с храната и произвеждането ѝ, въпреки че завършва Строителния техникум и Минногеоложкия университет в София. Съдбата, късметът, а може би и упорството и решимостта, го срещат с възможността да предлага, а сетне и да произвежда храна. И така, от нулата, както казва той, заедно с брат му създават..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
