Проф. Димитър Вацов: Не всичко е под контрол, но посоката е ясна

За новия вид политическа комуникация – публичната, за културата на преговорите и какви са посланията, излъчени през парламентьорите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“ и професор по философия в НБУ.

“Бавно и полека българското гражданско общество се учи на това, че преговорната култура е част от демократичната политическа система. Но то се учи. Аз бих искал да припомня за по-младите как през 90-те години имаше няколко коалиционни правителства, но те бяха всъщност излъчвани като експертни правителства. Не се знаеше кой седи зад тях, не се знаеше каква им е програмата, така да се каже управлението течеше на тъмно и по доста неприятен начин. Първият опит за по-сериозна коалиция беше тройната коалиция през 2005 г., когато коалицията беше направена публично по изцяло формален критерий – формулата 3:5:8, ако правилно си спомням числата. Т.е. 8 министри на БСП, 5 на НДСВ и 3 на ДПС, като изцяло на феодален принцип се разделят министерствата, и оттам – дейностите. Един провален опит за по-нормални коалиционни преговори беше преди втория мандат на Борисов, когато заедно с Реформаторския блок и патриотите бяха проведени дълги преговори. Помните, дамите на ГЕРБ тогава водеха преговорите. Стигна се до едно истинско коалиционно споразумение, но то беше нарушено. Беше нарушено година и половина или две по-късно с т.нар. "исторически компромис", и това доведе до разцепването на коалицията и напускането на част от Реформаторския блок в лицето на Христо Иванов и Радан Кънев от управлението. Сега имаме нов етап на водене на публични преговори. Има недоверие, но това е нормалният път на демокрацията. Аз се надявам, че този път политиците, тъй като обществото доста внимателно гледа, ще са принудени да си изпълнят обещанията."

Кой седи за "Продължаваме промяната" и слуховете

“Ако гледаме двамата лидери на "Продължаваме промяната", знаем – те са сред основателите на "Да, България", просто са се отцепили от там. Въпросът кой седи зад тях, е конспиративен въпрос, който подхранва постоянно недоверието на обществото. Аз мисля, че наблюдаваме в момента едно изчерпване на конспиративното мислене. Самите тези преговори, проведени публично, служат за това да покажат на публиката какви са нещата, които различните партии имат по различните сектори. И това е съвсем нормално.

Да, тиражират се слухове, има кой да ги произвежда, те са доста масово явление в съвременните общества. Само че аз смятам, че наблюдаваме нарастване на общественото недоверие към такива слухове. Защо? Например Слави Трифонов и неговата формация защо катастрофира? Защото премина към конспиративен език – "кой си ти, бе, предлагач?", "джендъри" и други такива неща чувахме от техните говорители, което доведе до скандали и невъзможност да се състави коалиция. Съответно – катастрофа на самата формация на следващите избори.”

Заобиколените медии

„Ако поставите този въпрос по отношение на това защо нямаше предизборни дебати, то за жалост тези преговори заместиха онова, което трябваше да е отдавна ясно през предизборните дебати. Там е грешката на политиците, там те осакатиха модерната демократична публичност, доколкото отказаха какъвто и да е дебат. Единственият дебат беше нелош, беше постижение, но беше на много късен етап, беше между двамата кандидат-президенти в последната седмица преди балотажа.

Тъй като предните два къси парламента бяха изключително шумни, реториката в тях беше изключително агресивна, те се усетиха, че трябва малко да се снишат реторически, за да се предпазят от негативи при изборите. Другото е, че самите формати, които бяха гласувани през промените в Изборния кодекс, бяха доста абсурдни. Т.е. пълната равнопоставеност на всички кандидат-президенти беше нещо, което доведе до медиен цирк.“

Партия "Възраждане" в парламента

„Да, партия "Възраждане" влезе в парламента, старите патриотични формации не влезнаха, винаги ще има една креслива националистическа ниша, която няма как да бъде пропусната от медиите. В този смисъл, аз не мисля, че трябва специална политика тези говорители да излизат в ефир, напротив - колкото повече те говорят в ефир, толкова по-празни са приказките им и публиката го вижда. Просто не трябва да се пренасища публичното пространство с този тип говорители.

По отношение специално на ваксинацията и конспирациите около нея, тук се изисква държавна политика каквато всъщност няма вече две години откакто има пандемия. Това е специален проблем, който трябва да се адресира със специална разяснителна кампания, с ангажимент на всички институции, а не както в момента се прави - всички наши политици, а оттам и институции, да се снишават пред риска, ако рекламират ваксините, да получат негативен вот от антиваксърските среди. Тази реактивна политика доведе до този печален резултат на България с ваксинацията. Макар и да сме много закъснели, тук трябва да се промени стила. Трябва да се промени, защото това е грижа за здравето на населението.

Тук е важно "Възраждане" да бъдат маргинализирани в НС. Те имат своето представителство, имат тези 13 души в парламента, които друго освен да са кресливи по отношение на различни анти-тези, нямат друг шанс. Важно е обаче управляващото мнозинство, и то с подкрепата на сериозната опозиция, ако тя иска да е сериозна - имам предвид ГЕРБ и ДПС - да направят една сериозна разяснителна и ПР кампания за ваксинация, защото положението не е добро, и няма да става добро както виждаме с мутациите на вируса. Трябва да се различи от допуска до публичност на различните типове говорители, те трябва да бъдат допускани според степента на тяхното политическо представителство. Или, ако се променят обществените нагласи, тогава медиите трябва, националните включително, да са чувствителни към промените в обществените нагласи. Защото, примерно, БНТ края на миналата година, докато ГЕРБ беше на власт, даваше изключително висок процент от времето си на говорители на ГЕРБ, въпреки че покрай протестите беше ясно, че 60% от населението е против това. Но това не беше отразено в ефирно време. Донякъде по-добре беше БНР, но не чак идеално.

Преговорите и пропуснатите теми

„Може да се подходи много по-амбициозно и детайлно към договарянето на едно коалиционно споразумение. Със сигурност по шест часа на ден на сектор не са достатъчни за четири формации и техните експерти да постигнат сериозно договаряне. Това е повече от ясно. Но по-добре да има шест часа отколкото да няма нищо, това е моята теза. Това е демократичният напредък. В Германия правят коалиционно правителство два месеца, нашите го правят за една седмица. Така че няма как да не се направят пропуски, няма как да няма известно маркиране на преговорния процес. Но все пак, нека да ги поздравим, че започнаха нещо такова. Иначе, че правосъдната реформа може да бъде много по-амбициозна, със сигурност. Обаче тук има проблеми. Има проблеми с това, че конституционно мнозинство в този парламент едва ли ще се създаде. Аз съм много доволен, че има единомислие по отношение на електронното правителство. Ако това успеят да направят, това ще е оправдание на техния политически живот. Кирил Петков и Асен Василе, бидейки служебни министри, показаха, че може с усмивка на уста, без да се нарушава добрия тон, да се върши такава работа. Успяха да влязат в Българската банка за развитие, която беше едно голямо безобразие, полека-лека започват промени в "Автомагистрали" и т.н. Политическа воля, ако има, могат да се свършат определени неща - да се сменят малко членовете на регулаторните органи, на Комисията за финансов надзор, на Комисията за защита на конкуренцията, на КПКОНПИ. Тези комисии, които ние виждаме, че обслужват неясни интереси от много години.

Не всичко е под контрол, но посоката е ясна. Имате изключително ясен мандат какво трябва да се прави. На четири избори обществото гласува по един и същи начин, само че търси кой да му свърши работата. Когато се провали някой се търси друг. Мандатът е абсолютно отчетлив, единственото е дали те ще се справят. Надявам се да се справят донякъде поне.“