Брюксел аплодира Моцартовия импулс на Лейф Уве Андснес

Въпреки влошаващата се епидемиологична обстановка в Белгия, музикалният живот в сърцето на Европа все пак продължава. Дворецът на изящните изкуства BOZAR в Брюксел бе домакин на мини-фестивал с участието на Камерния оркестър „Малер“ и норвежкия пианист Лейф Уве Андснес, който също така дирижира състава от рояла.

В три поредни вечери – от 19 до 21 ноември, музикантите изпълниха творби на Волфганг Амадеус Моцарт. Събитието е част от тригодишен проект, озаглавен „Импулсът Моцарт 1785/1786“, в който фокусът е върху произведения, написани в този изключително плодотворен за гениалния австрийски композитор виенски период. Замисълът включва множество концерти в Европа, както и два компактдиска, първият от които вече излезе на пазара през май тази година.


Посетих концертите на 20 и 21 ноември. Първата вечер бе открита с Клавирния концерт № 23 в Ла мажор, в който Андснес изпълни с голямо чувство и финес известното Adagio – една от най-мрачните страници в творчеството на Моцарт. Тъгата бе само временна и последвалото Allegro assai прозвуча с голяма енергия и виртуозност. В програмата участва и немската певица Кристиане Карг, която изпълни красивата концертна ария „Ch'io mi scordi di te“. Сопраното притежава великолепен лиричен глас и перфектна техника. Карг поднесе релефно речитатива, след което, съпроводена от Андснес на пианото, извая кантиленната част с шлифован, богат и мек вокал. Аз свързвам името на певицата с Европейския концерт на Берлинската филхармония на 1 май миналата година в разгара на първата ковид вълна и смразяващата атмосфера на празната зала. Тогава общо 15 музиканти изсвириха аранжираната за камерен състав Четвърта симфония на Густав Малер под палката на Кирил Петренко, а Кристиане Карг изпя много въздействащо сопрановото соло, описващо прелестите на небесния живот.

След паузата в BOZAR прозвуча един малък шедьовър – „Масонска траурна музика“, написан от Моцарт като член на масонската ложа в памет на двама негови събратя от организацията. Оркестърът изпълни тази специална творба с голяма тържественост и наситен, тъмно обагрен щрайх. Произведението тече пет минути в тоналност до минор, за да завърши с многозначителен мажорен акорд.


В интервю за проекта Лейф Уве Андснес споделя: „През 1785 и 1786 година става нещо необикновено в клавирния жанр. В музиката на Моцарт се усеща новаторство, свежа енергия и широта. Тогава се посяват семената на романтичния концерт за пиано, развит по-късно от Бетовен и последователите му“. Действително, последният концерт от вечерта – № 24 в до минор, прозвуча с подчертан романтичен патос. В него солист и оркестър се превърнаха в едно неразделно цяло. На бис норвежецът подари на публиката елегантно изпълнение на Рондо в Ре мажор.

Камерният оркестър „Малер“ е основан през 1997 г. и включва 45 музиканти от 20 държави. Важна роля в развитието на състава играят основателят му Клаудио Абадо и британският диригент Даниел Хардинг. Оркестърът няма постоянно седалище, а се събира за определен проект и води номадски начин на живот. Изключително приятно бе да се наблюдава ентусиазмът, вдъхновението и сплотеността, с които музикантите свиреха пред брюкселката публика. Те дори приятелски се прегърнаха след края на концерта.

На следваща вечер оркестърът, воден от концертмайстора Матю Тръскот изсвири Симфония № 38 в Ре мажор „Пражка“. В нея музикантите впечатлиха с голям устрем, виртуозност, драматична интензивност, ярки динамични контрасти. Звукът на струнната група бе кристално чист. В заключителните два клавирни концерта – № 20 в ре минор и № 21 в До мажор, Андснес и оркестърът отново демонстрираха хармоничен, елегантен и пълноправен диалог. Тридневният Mоцартов празник завърши подобаващо, с така нужното ни днес оптимистично и жизнерадостно Allegro vivace.