Високата смъртност у нас за мен е най-големият проблем. Това е и “безхаберието“ да бъде направен задълбочен анализ за нея и да се търси нейното отстраняване. Продължителната политическа нестабилност у нас, с две служебни правителства, вероятно постави управляващите в здравната система в ситуация да смятат, че мандатът е много кратък на едно служебно правителство, затова се зареди още едно, поради което никой не седна да бръкне в дълбочина на този проблем – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Мими Виткова, бивш здравен министър.
Не може толкова продължително време България да е водеща по смъртност в ЕС, а в отделни моменти бих казала и в световен мащаб. За мен причините са много, но най-важната е в самата здравна система. Лошата организация на извънболничната помощ по отношение на диагностиката и на наблюдението на хората, позитивни за Covid.
Късната хоспитализация, недобре организираната и болнична помощ с липса на кадри най-вече, водят до тази висока смъртност. Има и проблеми в самото общество – късното обръщане към медицинска помощ от самите граждани, но основният проблем е в самата здравна система.
Сега виждаме, че почти цялото население, да не говорим, че и четири политически партии с абсолютно различна политическа платформа успяха да се обединят, че пътят, по който върви българското здравеопазване не е този, който трябва да се случва в едно общество в ЕС.
Там, където здравните системи са добре структурирани и организирани до момента на възникване на пандемията, те се справят много по-добре, отколкото в страни като нашата, в които здравните проблеми са натрупани вече в повече от 20 години. В момента те лъснаха от всичките им аспекти.
Чуйте д-р Мими Виткова в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg