„Тя притежаваше неподозирана сила на характера, неприсъща за крехкото ѝ същество. Беше дребничка, слабичка. Като млада действително много фино и нежно създание, за което е било непосилно да проявиш очакването, че като излезе на сцена може да е такъв впечатляващ солист. Солистичното в нейния характер се изразяваше и в една социална неподчиненост, за която тихо роптаеше и се бунтуваше.” – това разказва за Еми Бехар нейният син тонрежисьорът Марио Златев. Живи са и днес спомените за талантливата пианистка, която има репутацията на една от най-добрите български шопенисти. Оставила следа в петото издание на престижния Международен клавирен конкурс „Фредерик Шопен” във Варшава (1955) с първия български успех на това състезание – в конкуренция с известни днес изпълнители, тя свири на III тур. Години по-късно за своите ярки шопенови интерпретации е удостоена с Орден за заслуги към полската култура.
Родена е през 1931 г. в Пазарджик в семейството на д-р Марсел Бехар и известната художничка Анна Крамер. Шестгодишна започва да свири на пиано. На 9 години става ученичка на проф. Мара Балсамова, на 14 – изнася рецитал „на живо” в студиото на Радио София, на 17 – печели първа награда на конкурса „Сметана” в Прага, на 18 – е солист на Камерния радиооркестър под диригентството на Васил Стефанов. В една вечер изпълнява три концерта от Бах, Моцарт и Бетовен! На 22 години става лауреат на международния конкурс „Маргарита Лонг-Жак Тибо” в Париж (1953).
Еми Бехар завършва Парижката консерватория (1950-1954) и е една от любимите студентки на професор Лазар Леви. Оригинален, взискателен и задълбочен изпълнител, тя извървява своя музикантски път като концертиращ артист. Назначена на длъжността „държавен артист” изнася клавирни рецитали, има солистични изяви с всички български оркестри, както и задължението да прави многочислени образователни концерти за деца из цялата страна. Макар и по-редки гастролите ѝ в чужбина (заради „неблагонадеждния” семеен произход) са увенчани с хвалебствени рецензии на критиците. Прави записи за фонда на БНР. Днес те са ценни свидетелства за великолепното изкуство на Еми Бехар – изпълнител с брилянтна техника, лична естетика за клавирния звук и интерпретацията на различни стилове, с фина емоционалност и невероятно излъчване. През 1992 г. Еми Бехар напуска България. Емигрира със семейството си в Израел, където живее 20 години, след това се премества в Австрия.
По повод 90 годишнината от рождението на пианистката програма „Христо Ботев“ на 17 декември от 19.30 часа излъчва предаването „Еми Бехар. Животът между бели и черни клавиши”. Късчета памет за нейния живота и изпълнителско творчество събираме заедно със сина ѝ Марио Златев. Специално за това предаване той предостави част от последните студийни записи на пианистката, които е направил във Виена през 1993 г., както документални записи от личния архив на Еми Бехар – от участието ѝ в Шопеновия конкурс във Варшава през 1955 г. и концертния ѝ гастрол в Панама през 1977 г.
Снимките са предоставени от Марио Златев
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg