Музиката като смисъл

Родителите ѝ са оперни певци, затова и музиката за нея е най-естественият път, по който може да поеме. Започва да свири на пиано, да пее, да танцува балет. В един момент обаче открива своя инструмент – цигулката. Срещата им е силна и запомняща се, по нейни думи – веднага се е усетило, че са един за друг.

В момента Алма Борисова Грап кара специални уроци по цигулка в Рим и живее в Българския културен институт във Вечния град. Учи италиански и затвърждава връзката си с България. Завръща се както към собствените си корени, така и към тези на музиката. Обича романтизма, но свири и барок. Все повече се отдава на соловите изпълнения, но изпитва удоволствие в оркестровата музика.

Израснала в Германия, наполовина българска, наполовина французойка, Алма иска да знае още повече за България и да се отдаде на цигулката. Смята, че музиката и нейната дълбочина човек може да усети, когато вече е по-зрял и осъзнат.

На 18-годишна възраст Алма разсъждава за пътя си в музиканта и за смисъла в изкуството, за възможността да общуваш с околните чрез страстта си и идеята да създаваш творчество, но с другите.

Разговора с нея чуйте в звуковия файл.

Снимки – Личен архив