Калин Донков: В поезията винаги има някакво предсказание

През декември поетът и публицист Калин Донков навърши 80 години. По този повод излиза и „Никой на прага“ – сборник с избрана поезия плюс нови стихове на поета (невключвани досега в книги, нито отпечатвани). Авторът сам е направил подбор на произведенията в сборника.

Ето какво сподели Калин Донков в "Артефир":

Никой на прага

"Така се казва едно от новите стихотворения и в него има някаква спонтанна равносметка. В поезията винаги има някакво предсказание, което почти винаги е неосъзнато, но поне поетът след време разбира, че е писал за нещо, което е предстояло да се случи."

Умората превръща ли се в свобода

"Умората е всъщност освобождаване от някои житейски неща. Но и се уморихме да се освобождаваме."

Уникалност на ритъма 

"Не мога да кажа, че съм открил някакъв нов ритъм в поезията. Със сигурност не съм. Но стихотворението идва така и с думата, и с ритъма... даже отначало не се разбира, че е стихотворение още. Може би идеята се маскира по такъв начин, защото това ѝ позволява да идва незабелязано, да се просмуква в съзнанието, в самия поет. Иначе, ако човек веднага разпознае стихотворението, той се напряга, може би, почва да се престарава..."

Великолепните илюстрации

"Не може да не се забележат – това са рисунките на моя приятел Светлин Русев, които той ми предаде преди време с пожелание да влязат в една книга. Въобще през новия век, а и в края на миналия, всичките ми стихосбирки са с рисунки на Светлин. В тях има една елегична жилка, която той разработва, разработва в различни версии. Не бих казал, че е симбиоза, но има някакво общо настроение. Това в никакъв случай не могат да се нарекат илюстрации – това са само рисунки. И много се радвам, че тези рисунки излязоха сега преди тази годишнина от моето чекмедже, а всъщност стана причина да направим това малко томче избрано. Това беше истинският повод."

Как публицист и поет живеят под един бретон

"Не знам. Не бих казал, че при мен те съжителстват. Те наистина разделят едно общо пространство. Но какъв ли хляб не са изкарвали поетите в нашата литература... Публицистиката беше едно препитание за мен. И още е. Не се срамувам от това, не се гордея. Инструмент ми бяха думите. Тази професия има своя морал, свои много високи изисквания и норми и тя те заставя да я упражняваш качествено."

Снимки – БНР, изд. Жанет 45 и личен архив

Чуйте повече от звуковия файл.

Калин Донков е автор на поезия и проза. Работил е в БНТ, БНР, както и в мнoго периодични издания – в. „Антени“, сп. „Септември“/„Летописи“, в. „Континент“, сп. „Европа“, в. „Епоха“.

Поезията му е превеждана на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др., а прозата – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, а по някои прозаични творби – филми и пиеси.

Книги с лирика: „Априлски хълмове“, „Внезапна възраст“, „Риза за ближния“, „Неизбежен човек“, „Животът е последен“, „Очевидец на съдбата“, „Незабрава“, „Пази се от сърцето“, „Събуди ме вчера“, „Елегии и тържества“, „Ето я нощта“.

Книги с проза: „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Тъгувайте в почивен ден“, „Сърца в неизбежна отбрана“, „Нерви и утехи“, „Разговори от изпуснатия влак“, „Други думи“, „Отпечатък от никого“.