„Жената от езерото“ на Росини спектакъл на Софийската опера

публикувано на 06.01.22 в 08:29

Снимка: Софийска опера

Екипът на „Метроном“ на 6 януари 2022 г. представя запис на операта „Жената от езерото“ на Джоакино Росини от 19 октомври 2021 с участието на Станислава Мамекова – Елена, Виолета Радомирска – Малкълм, Хрисимир Дамянов – Уберто, Петър Бучков – Дъглас, Даниел Острецов – Родриго, Рейналдо Дроз – Серано, Весела Янева – Албина, хор и оркестър на Софийската опера, хормайстор Виолета Димитрова, диригент Франческо Роза.
В звуковия файл чуйте какво споделиха някои от певците по време на репетициите.

Интервю на Светлана Димитрова с Станислава Мамекова, Хрисимир Дамянов, Петър Бучков, Виолета Радомирска за „Метроном“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изабела Колбран (Елена), Бенедета Розмунда Пизарони (Малкълм), Джовани Давид (крал Джеймс V), Микеле Бенедети (Дъглас), Андреа Нодзари (Родриго) – това са първите изпълнители на премиерата, състояла се в театър „Сан Карло“, Неапол, на 24 септември 1819 г. под диригентството на самия автор.

Един от страстните почитатели на Росини, Стендал подробно е описал спектакъла.
„Декорът представляваше самотно, диво езеро в северна Шотландия, по което жената от езерото, точно както е името ѝ, се разхожда в лодка, която сама управлява. Този декор беше шедьовър. Въображението на всички беше завладяно от Шотландия и очакваха приключението. Госпожица Колбран, водейки много грациозно лодката, изпълни първата си ария, и то много добре. Публиката изгаряше от желание да я освирка, но нямаше никакъв повод. Последвалият дует с Давид (Уберто) беше представен много артистично. Най-после се появи Нодзари (Родриго). Явяването му беше от дъното на сцената, което беше твърде далече. Арията започва с портаменто – Eccomi a voi, miei prodi. Той даде толкова сила на тези първи ноти, че те можеха да бъдат чути чак на улица „Толедо“. Но тъй като беше далеч и не чуваше оркестъра, това „портаменто“ се оказа с четвърт тон по-ниско. Още чувам онзи вик, изтръгнал се от зрителите в партера, които най-после имаха повод да свиркат. Ръмжене да стадо лъвове при отварянето на клетката, Еол, изпускащ на свобода бушуващите ветрове – това всичко е нищо сравнено с яростта на неаполитанската публика, оскърбена от фалшивата нота, получила справедлива причина да задоволи дълбоката ненавист…

Арията на Нодзари беше последвана от рицарски хор, славещ предстоящата битка. Идеята на Росини е била да заимства трите оркестъра от бала на „Дон Жуан“ (на Моцарт). Той разделя оркестъра на две – за хора на рицарите и военен марш с акомпанимент на тромпети, които след като се явяват поотделно, засвирват едновременно. Този ден в двореца имаше гала: нямаше придворни в залата и нищо не можа да попречи на изключителното веселие на младите офицери, изпълнили „по заслуги“ първите пет реда на партера, които преди това са пийнали за здравето на краля. Един от тях при звука на тромпетите започна да имитира с бастуна си препускащ кон. Публиката веднага възприе идеята и в миг партерът сякаш се оказа пълен със 150 ученици, които с всички сили имитират галопиращ кон. Слухът на бедния композитор не можа да понесе подобен шум и той се почувства зле. Но още на следващия ден публиката на Неапол поправи грешката си и отдаде заслужен триумф на творбата на Росини.“

Българския път на операта „Жената от езерото“ започна на 9 юли 2021 г. в рамките на фестивала „Музи на водата“ на Панчаревското езеро в режисурата на акад. Пламен Карталов. Имах възможността да чуя три репетиции, от които едната генерална и премиерата. Проследих сътворяването и музикално, и сценично на операта. Чух певците и от двата състава, с тъй богати и великолепни вокални възможности, всеки потърсил и открил своята най-подходяща идея за образа, но подчинена на общата идея на спектакъла. Лукс, който си позволи Софийската опера – шест тенора! – аржентинец и българин като Уберто – Франсиско Брито и Хрисимир Дамянов, чилиец и италианец като Родриго – Диего Годой и Валерио Борджони, венецуелец и българин като Серано – Рейналдо Дроз и Ангел Антонов. И невероятните дами Мария Радоева и Станислава Момекова – Елена, Виолета Радомирска и Александрина Стоянова – Малкълм, Весела Янева и Цвета Сарамбелиева – Албина. Достойните бащи на главната героиня бяха Петър Бучков и Стефан Владимиров. През октомври операта беше представена и на сцената на Софийската опера, където своя дебют като Родриго направи Даниел Острецов.

Историята на оперите на Росини у нас е твърде ограничена – тя включва много пъти „Севилският бръснар“ и „Пепеляшка“, по-рядко „Турчинът в Италия“, „Италианката в Алжир“, „Крадливата сврака“, „Брачната полица“, „Граф Ори“. Затова когато акад. Пламен Карталов обяви, че ще постави „Жената от езерото“, започна трепетното очакване. Това е една от онези творби, които изискват съвършено подбран състав, защото всяка неточност съсипва финия баланс. Да посегнеш към тази опера се смята за проява на висш пилотаж от страна на всеки театър или фестивал.

След 1860 г. тя не е поставяна на сцена. Съживява я Тулио Серафин във Флоренция през 1958 г.
Специално трябва да се отбележи и българското присъствие в една от постановките – Дарина Такова, която изпълнява партията на Елена под диригентството на Рикардо Фридза през 2004 г. в Сан Себастиан. В състава са Хуан Диего Флорес, Даниела Барчелона, Грегъри Кунде и Симон Орфила.

Снимки: Софийската опера

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!