Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Черни лебеди и дебели опашки

Лъчезар Томов: Епидемиите са предвидими, не и поведението на хората

Лъчезар Томов
Снимка: Ани Петрова

„За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са онова, което Нисим Талеб нарича Черни лебеди.

Имаше и предупреждения, че е много вероятно точно от Ухан да тръгне нова епидемия. Има включително доклади на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би струвала една епидемия.

В момента се прави опит да се предвиди кои вируси е вероятно да прескочат от животно към човек. И пак благодарение на Талеб се знае какво е вероятното разпределение на жертвите – нарича се „разпределение с дебела опашка“. Нормално разпределение е ръстът на хората – да кажем средният ръст на мъжете е 1.75 см., изключително трудно е да намериш някого с ръст над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за подобно събитие е много малка, а при дебелата опашка никак не е малка и характерно за тези разпределения е, че всеки следващ рекорд е по-голям от предишния, в пъти по-голям.

Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 г. е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с овладяването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно правителство, ако искаме да живеем в глобален свят“, каза математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г.

„Онова, което не може да се предвиди, е, че хората са избирателно слепи за някои неща, допълва той. Това е Черният лебед в сегашната ситуация – реакцията на епидемията от страна на държави и политически ръководства. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – много по-заразни и смъртоносни, но заразяването с тях беше ефективно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да зарази. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже така неподготвен.“


Какви представляват реактивните модели, които автоматично преизчисляват вероятност за заразяване и защо са по-добри в прогнозирането на различни показатели – по тези въпроси Лъчезар Томов ще говори на събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, на 13 януари.

Д-р Лъчезар Томов е експерт по приложна статистика в сферата на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г. заедно с колеги от БАН, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.

Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински университет
- София и ИМИ - БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54