Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Черни лебеди и дебели опашки

Лъчезар Томов: Епидемиите са предвидими, не и поведението на хората

Лъчезар Томов
Снимка: Ани Петрова

„За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са онова, което Нисим Талеб нарича Черни лебеди.

Имаше и предупреждения, че е много вероятно точно от Ухан да тръгне нова епидемия. Има включително доклади на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би струвала една епидемия.

В момента се прави опит да се предвиди кои вируси е вероятно да прескочат от животно към човек. И пак благодарение на Талеб се знае какво е вероятното разпределение на жертвите – нарича се „разпределение с дебела опашка“. Нормално разпределение е ръстът на хората – да кажем средният ръст на мъжете е 1.75 см., изключително трудно е да намериш някого с ръст над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за подобно събитие е много малка, а при дебелата опашка никак не е малка и характерно за тези разпределения е, че всеки следващ рекорд е по-голям от предишния, в пъти по-голям.

Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 г. е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с овладяването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно правителство, ако искаме да живеем в глобален свят“, каза математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г.

„Онова, което не може да се предвиди, е, че хората са избирателно слепи за някои неща, допълва той. Това е Черният лебед в сегашната ситуация – реакцията на епидемията от страна на държави и политически ръководства. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – много по-заразни и смъртоносни, но заразяването с тях беше ефективно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да зарази. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже така неподготвен.“


Какви представляват реактивните модели, които автоматично преизчисляват вероятност за заразяване и защо са по-добри в прогнозирането на различни показатели – по тези въпроси Лъчезар Томов ще говори на събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, на 13 януари.

Д-р Лъчезар Томов е експерт по приложна статистика в сферата на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г. заедно с колеги от БАН, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.

Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински университет
- София и ИМИ - БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Родови имена от село Попина, Силистренско

Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..

публикувано на 20.06.25 в 15:10
Институтът по полимери към БАН

В Института по полимери създават нови технологии в полза на обществото

Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..

публикувано на 20.06.25 в 14:58
„Падането на Икар“ на художника Питер Брьогел-Стария

Икар: летя ли? Падна ли?

Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..

публикувано на 20.06.25 в 13:45

За тялото – когато алармира и когато боли…

Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..

обновено на 20.06.25 в 08:31
Съвременната Фоча е красиво рибарско градче

Фоча – градът, който предстои да открием

Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..

публикувано на 19.06.25 в 12:50