На 11 януари е Световният ден на думата “Благодаря“. Целта е да се привлече вниманието на обществото към вежливото отношение между хората.
Идеята на такъв ден се е зародила в голяма международна компания, която искала да увеличи продажбите си, като изпраща на своите клиенти благодарствени картички и подаръци.
Умеем ли днес да си благодарим?
Темата коментира в “Нашият ден“ социалният антрополог Харалан Александров:
“Има хора, които са постигнали по-голяма емоционална зрялост и имат по-голям капацитет да чувстват благодарност. Благодарността не е просто вежливост, не е някакъв социален ритуал или конвенция. Разбира се, чудесно е, когато хората казват “благодаря“, това е форма на учтивост, но много зависи как го казват – дали автоматично като част от кода на вежливото общуване, или го преживяват.
Различните култури са изработили различни практики за възпитаване на благодарност. В нашата култура, изобщо в християнската, една такава практика е да се помолят хората, когато се събират, заедно да се хранят."
Как се създава благодарно общество?
“Ако базовата нагласа в обществото е недоверие, подозрителност, завист, омраза и злоба, каквото се страхувам, че поне в този исторически момент преобладава в България, много вероятно е светът да стане зло, завистливо и озъбено място.
Обратното, ако успеем да възпитаме в себе си добронамереност, вежливост, съчувствие, способност да преживяваме и да се свързваме с добрата страна, е твърде вероятно светът да стане доста по-добър и по-симпатичен.
В последните години много често чуваме призиви за солидарност, но е много важно да се каже, че, за да се постигне солидарно общество, трябва да има благодарно общество. Ние трябва да преживяваме света като добро място. Да харесваме другите хора, да се свързваме с тяхната добрина, но и с техните загуби и страдания, за да можем да изберем да сме добри към тях.“
Чуйте повече от Харалан Александров в звуковия файл.
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg