Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Отровни въпроси

Снимка: Pxhere

Как става така, че животните, които произвеждат отрова, съумяват да не отровят самите себе си?

С течение на времето те са развили две основни стратегии: едната е в изолиране на токсичния резерв от останалите телесни органи, а другата в развиване на резистентност към тях.

Отровата служи на притежателите си или за да се отбраняват от онези, които искат да ги изядат, или в по-макабрения вариант, да убият онзи, когото самите те искат да изядат.

Тук английският език прави разлика между venomous и poisonous. Първите venomous съществата, като осите например, доставят токсичния си химически коктейл, като нараняват противника чрез жило, зъби или шип.

За разлика от тях poisonous oрганизмите (жаби, птици) пасивно секретират най-често чрез кожата/перата, която друго същество може да докосне.

Отровите исторически са играели важна роля в откриването на специфични протеини и техните функции и са служели за разработване на редица лекарства.

Един от компонентите в отровата на токсична жаба е показал антираков ефект при лабораторни тестове, а друг вид отрови имат анестезиращи функции.

Изучаването на отровни птици от далечни острови или тропически жаби прилича на нишово изследване, но освен че набавя знания за функционирането на биосферата, всъщност може да има и редица приложения за хората.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54