Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евгения Албац: Да, ние живеем там, където живеем

Снимка: sbj-bg.eu

Информационният повод за покана в „Мрежата“ на Евгения Марковна Албац е, че на 13 януари, в Русия се отбелязва Денят на печата и е професионален празник на руската журналистика. Това е и годишнината от излизането, през 1703 година, на първия брой на вестник „Ведомости“, с указ на цар Петър Първи. От 1997 година традиционно на този ден се връчва награда на президента на Русия в областта на средствата за масово осведомяване и за поощряване на проекти на млади журналисти.

Евгения Албац е разследваща журналистка, политолог и политически коментатор, общественик и писател, главен редактор на списанието "The New Times" и водеща на предаването „Полный Альбац“ по радио „Ехото на Москва“.

Ето нейната гледна точка по темата:

Какви времена преживява днес журналистиката в Русия?

"Трудни и горчиви. Вчера стана известно, че от Русия си тръгна Виктор Шендерович, който беше създател на политико-сатиричната програма „Кукли“ по НТВ, по времето на Борис Елцин. Той беше колумнист в списанието "The New Times", той е писател и автор на много сатирични критики. Той е човекът, който продължава в Русия традицията на великия Йежи Лец. И ето, вчера той съобщи, че е напуснал Русия, защото един от путинските бандити го е заплашил с наказателно дело за клевета, а да се спечели дело в съда срещу такива е невъзможно. И той си замина. И е факт, че в последно време в Русия бяха закрити десетки медии, или пък замениха независимите си собственици със собственици, близки до държавата. И сега стотици журналисти работят във всякакви ПР служби, или емигрираха в Тбилиси, в Рига, във Вилнюс, защото само за 2021 година 91 журналисти бяха включени в списъка на чуждестранните агенти."

Колко е силен страхът?

 "Неизплашените се броят на пръсти. Сега има не само вътрешна цензура, но и държавна. Има и списъци на недосегаеми, такива които не трябва да се пипат, и организации, които не трябва да се споменават, без да бъде подчертано, че те са чуждестранни агенти, или че са екстремистки, или терористични организации, като например Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Това е много неприятна ситуация. Средствата за масово осведомяване, които искат да оцелеят, не критикуват Путин, не критикуват чекистите, не критикуват армията и Министерството на отбраната и ако пишат за Втората световна война, то е само за това, как изключително Съветският съюз е победил всички врагове, никога не е отстъпвал и не е загубил милиони жертви. Но ако едно такова издание си позволи критични материали, например срещу Руската православна църква, то това издание може да бъде обвинено в оскърбление към цяла група хора, под название „православни“. И разбира се, че съществува автоцензура, защото журналистите в Русия биват убивани, биват пребивани, срещу тях се възбуждат наказателни дела и биват принудени да напуснат страната си."

Една ръка разстояние между политици и журналисти. Или?

„Трябва да бъдат толкова далече един от друг, така че журналистите да могат критично да разглеждат всеки политик, независимо от личните им политически, или идеологически пристрастия. И това е опит, който съществува във всички страни по света и най-вече в страните на Източна Европа, където няма продължителна традиция на независима журналистика."

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл. Превод в ефир Албена Стаменова.

Коя е Евгения Абац?

Освен известен журналист, тя е и професор по политология към Държавния университет – Висшата школа по икономика. Започва кариерата си като журналист, чийто ресор е науката, като пише в неделното приложение на вестник „Известия“. Дълги години е работила във в. „Московские новости“ като коментатор, била е член на Комисията по въпросите за помилването към Президента на РФ. Била е експерт към Конституционния съд на РФ по делата на КПСС. Работи във вестник „Известия“, публикува разследвания и коментари във в. „Новая газета“. В НТВ води информационно-публицистична програма „Газетный ряд“.

Автор е на книгите „Мина със забавено действие. Политически портрет на КГБ“, „Еврейският въпрос“, „Бюрокрацията: борба за оцеляване“.

Евгения Албац има степен магистър от Харвардския университет на САЩ и степен доктор по философия от същия университет. Нейната докторска дисертация е на тема: „Бюрокрацията и руската трансформация. Политиката на приспособяване“. Тя е преподавала също така в Университета в Йейл на САЩ. Носител е на най-високата награда на Съюза на руските журналисти „Златното перо“ и на много други европейски и американски награди.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33