Кино и изкуство: да се провалиш, но с ентусиазъм

Свикнали сме да възприемаме успеха само и единствено като реализирана желана цел, която постигнеш ли я – спираш да я мислиш. Успехът обаче не е точка във времето, не е резултат, който постигаш еднократно. Поне би било хубаво да не бъде. Някак по-приятно звучи и се усеща, ако успехът е умението да преминаваш от един етап в живота си към друг, без да спираш да мечтаеш и да се развиваш. Или както Чърчил го е казал: "Успехът е умението да преминаваш от провал към провал с ентусиазъм".

Точно този ентусиазъм е в сърцето на урока, който всеки от нас получава, когато се провали, а именно – въпросите, които започват да търсят своите отговори. Като предаване, което задава въпроси, „Какво се случва“ тръгна по пътя на успеха, за да стигне до поучителния провал. Да, всичко е субективно – въпрос на гледна точка, на разбиране, на нагласа, но все пак питанията си остават. Особено когато стане дума за изкуство, чието разбиране май пак е субективно.

Какво означава да се провалиш, но с класа, или по-точно – с ентусиазъм, в изкуството?

„Днес има много фактори, които допринасят за евентуалния провал на един филм. От една страна – стрийминг платформите, от друга страна – пандемията, а от трета – това изключително фанатизирано политизиране на мейнстрийма“, споделя кинокритикът Благой Д. Иванов.

И все пак в киното успехът се измерва преди всичко в пари. Макар да са замесени много други елементи, за касов провал говорим тогава, когато кинопоказът на един филм не е бил достатъчен, за да се избият разходите по него.

Според Благой има много добри примери и за качествени провали – стойностни филми, които обаче разочароват с финансовите си резултати. А „Титаник“ е учебникарският пример за това как един бъдещ провал се превръща в безапелационен успех.

За неуспешните имитации на Люк Бесон, за реабилитирането в очите на зрителите на Матю Макконъхи, за това какво прави и двете части на „Блейд Рънър“ касово дъно, но в същото време и шедьовър на киберпънка, както и за това защо филмите на Ники Илиев са пример за пробуждане на българския боксофис – Благой Иванов разказва в звуковия файл.

„Какво означава провал и успех в съвременното изкуство, в голяма степен е свързано със самата природа на произведението и целите, които си е поставил авторът“, разказва Радослав Механджийски.

Той и Теодора Константинова са пример за това как можеш да постигнеш успех в създаването на по-широка публика за съвременното изкуство у нас.

„Усещаме удовлетворение, което е свързано с усещането за успех, но винаги учим още и още и никога не можем да кажем, че сме достигнали някакъв връх, защото това е един процес, който продължава постоянно“, казва Теодора.

Според Радослав човек трудно може да бъде сигурен в провала си, защото никога не знае дали по пътя, който го е довел до този провал, не е научил нещо, което да му помогне след това да осъществи идеите си. Той дори дава пример с нереализираните проекти на Кристо и Жан-Клод, които също могат да бъдат възприети като провал.

„Причината човек да намира идеята за успеха в нещо конкретно – било то практическо, е свързана с някакъв тип вътрешно усещане, че наистина е способен да го постигне и по някакъв начин той вече тайно притежава този успех. Въпрос на време и усилия е да достигне до него“, допълва още Механджийски.

Какво означава да оставиш следа в историята на изкуството? Как можеш да попаднеш в престижна частна или музейна колекция и как – да отпаднеш от класацията на големите на пазара? Кога си успешен артист и кога успешен колекционер? Кое е модно в съвременното изкуство и как съвременното изкуство влияе на модата? Какви тенденции налага дигиталното изкуство и кога можем да говорим за несправедливост в изкуството? Каква е историята на Джеф Кунс и Лари Пунс и как един художник може да отговори на изискванията на пазара?

Отговорите от Радослав Механджийски и Теодора Константинова – в звуковия файл.