Ловецът, който няма време за лов

Когато човек като инж. Васил Василев, председател на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, е гост на предаването „И рибар съм, и ловец съм“, то тогава въпросите нямат край, а програмното време просто не стига.

Разговорът не може да не започне с честитки за Васильовден (по старому) и с приемането на Националното ловно-рибарско сдружение (най-старата неправителствена организация в България) в Международния съюз за защита на природата и природните ресурси. Разбира се, не пропускаме да погъделичкаме самочувствието си с въпроси от сорта: Какво означава това за нас? Чест ли е за 120-годишната ни организация? Какви са ползите от членството ни? Какви са отговорностите? И т.н. и т.н.

Но не можем да подминем и злободневни теми като:

Ново правителство – нов късмет! Т.е. време ли е за промяна на Закона за лова и опазване на дивеча и какви са инициативите на СЛРБ?

Новата селскостопанска политика на страните членки в ЕС – тема от изключително значение за опазването на дребния дивеч!

Европейските регулации и ограничения – забрани за лов, промяна на срокове и видове.

Каква ще бъде съдбата на оловните боеприпаси, как ще си върнем близо 400 хиляди риболовци в Съюза?

Благотворителни инициативи, черна статистика за инциденти по време на лов, Африканската чума по свинете и алтернативните видове дивеч, бракониерството, подготовката и преподготовката на ловците...

Все неща, за които не може да не се пита.

Е, има и малко човешки въпроси като: Как е посрещнал Новата година? По-добра ли е слуката, откакто е председател на Съюза, и има ли време изобщо да ходи на лов? Личната му равносметка за годината…

Неща, които можете да разберете само от разговора с инж. Васил Василев.