Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отбелязваме Деня на археолога

Йото Йотов: Българските археолози са облагодетелствани с богатия си терен

| обновено на 14.02.22 в 14:01
Снимка: cua-sozopol.com

Денят на археолозите, 14 февруари, се отбелязва у нас от 1970 година по инициатива на тогавашния състав на Националния археологически институт и музейкъм Българска академия на науките.

Археология е хуманитарна наука, която изучава и документира миналото по останките от многобройни цивилизации и култури, живели в различни епохи на Земята. Тя обхваща периода от време от първите каменни инструменти отпреди 2,5 милиона години до най-новата епоха.

Дейността на археолозите не се свежда само до работата им по разкопки. След разкопките пред археолога се проявяват следните ангажименти – документиране на находките, анализ и датиране, публикации, реставрация и консервация, представяне на находките и подготовка на обектите за посетители, за да станат откритията достояние както на учените, така и на всички, любопитни към археологията.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Найден Прахов, директор на Центъра по подводна археология в Созопол:

“Днес в Археологическия институт в София се отбелязва традиционно празникът. На 15 февруари се открива изложбата “Българска археология“. Тя представя ежегодно най-интересните открития и постижения на българската археология през изминалата година.

С постери и експонати се представят най-интересните находки и най-сериозните открития. Находките са многобройни, миналата година беше изключително активна.

Археологическа работа под вода при проучванията край Ропотамо: разкопаване с воден ежектор; ранновизантийска амфора in situ в квадрат; ранносредновековна котва, открита в стратиграфска позиция в квадрат; фотограметрично заснемане с 5 камери.

Експонатите могат да бъдат разгледани в Националния археологически институт с музей, пл. “Александър Буров“ в София, където се намира Археологическият институт с музей срещу Президентството и Министерския съвет.

Особеностите на този вид археология са, че средата, в която се работи, е доста необичайна – под вода, в морета или сладководни басейни. Това поражда много предизвикателства и трудности. За нас е по-скоро рутина и част от работата ни. Много често условията, в които работим са трудни. Много зависими сме от метеорологичните условия."

Центърът по подводна археология с 44-годишна история

“В научно отношение успехите на центъра са в множеството реализирани пионерски археологически проучвания в България, но те са пионерски и в световен аспект.

Едни от първите в подводната археология изобщо геофизично проучвания на потънали ландшафти по българското крайбрежие.

Центърът през годините е създал доста сериозна изследователска инфраструктура. Имаме база за морски проучвания, която се намира з Созопол, тя е база за основните ни изследвания по Южното Черноморие. Там се намира и техниката ни, разполагаме и с изследователски кораб, на който поместваме водолазно оборудване.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Йото Йотов от РИМ в Бургас:

“Археолозите в България са облагодетелствани спрямо колеги от други държави, защото територията на България е сред най-богатите в Европа на археологически култури, на наслоявания на археологически пластове от различни периоди от праистория до Средновековие и до по-новите период.“

По-основен обект

“Бях служител няколко години в регионалния музей в Добрич, където през 2014 г. започнаха археологически проучвания на най-големия Римо - Византийски град във вътрешността на Североизточна България. Градът се казва Залдапа, той доби известност в последните години, благодарение на проучванията и на представянето в медиите.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Издаване на строително разрешение – давност

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Димитър Димитров, Плевен: Съпругата ми почина преди 10 години. Наследници на нейната 1/2 от притежавания семеен апартамент са двете дъщери (на 23 и 25 години). Аз плащам дължимите данъци на Общината – децата никога не са плащали..

публикувано на 12.09.25 в 14:45
адв. Йорданка Бекирска

Международните отвличания на деца и законодателството в България

Стартира най-новата рубрика на юридическото предаване на БНР "Законът и Темида". Тя се нарича "Параграф семейство".  Семейното право е много подценявано, а касае всички. В този момент то е в една много уязвима ситуация, защото има много законодателни инициативи, непрекъснато се развиват. В рубриката "Параграф семейство" ще стане дума за всичко, свързано..

публикувано на 12.09.25 в 12:45
Мария Черешева

Убийството на Чарли Кърк беше инструментализирано за политически цели

Темата на деня е убийството на Чарли Кърк, което се превърна в пореден повод за поляризация в САЩ, а и у нас. Консервативният активист беше застрелян по време на лекция със студенти в Юта. Убиецът се издирва. Това е поредното политическо нападение в САЩ от общо 150 само от началото на годината. През юни американското общество беше разтърсено..

публикувано на 12.09.25 в 10:50

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15