На 10 февруари цигуларят, виолист и диригент Юлиан Рахлин отново беше гост на Софийската филхармония. Този път програмата включваше Първия концерт за цигулка и оркестър на Шостакович, в който Рахлин беше солист, както и симфонията „Матис художникът“ от Хиндемит. Диригент на вечерта беше Найден Тодоров. Преди концерта се срещнах с Рахлин, за да обсъдим близките му отношения със Софийската филхармония, както и за да науча кои ще са основните акценти в предстоящото издание на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат, където цигуларят е артистичен директор.
Господин Рахлин, вие вече сте чест гост тук в Софийската филхармония. Усещате ли симбиоза с оркестъра? Чувствате ли се у дома си сред музикантите?
„Абсолютно! Вече толкова много години идвам в София, а особено напоследък е доста интензивно. С всеки следващ път се чувствам все повече и повече у дома си. С музикантите се опознаваме все по-добре и то в различни роли – този път съм солист, докато предишните няколко концерта дирижирах. Затова и нещата сега се случват по-естествено и, разбира се, когато човек изгради постоянна връзка с един оркестър и с дадена публика, музицирането е напълно различно от това, което се получава, когато човек гостува веднъж на две, три или пет години. Затова и за мен е такова щастие често да идвам в София.“
Кой предлага репертоара за концертите ви тук? Вие или Найден Тодоров?
„Обикновено двамата взимаме решенията по много лесен и колегиален начин. През тези години ние станахме близки приятели, а и има толкова много прекрасен репертоар. Разбира се, маестро Тодоров е шефът, но освен това той е изключително мил и гъвкав и се съобразява с може би 99 процента от моите желания. Затова и изготвянето на програмата с него винаги е било удоволствие.“
Вие сте цигулар, виолист и диригент – смятате ли, че дирижирането ви дава друг по-различен начин за осъществяване на връзка с музиката и с публиката, за разлика от това да сте солист?
„Разбира се, дирижирането е една напълно различна професия. Въпреки че много хора биха си помислили, че е сходно, всъщност изобщо не е. Едно е да застанеш с инструмента си пред оркестър, съвсем друго – да бъдеш диригент и да си отговорен за воденето на 100 музиканти. Аз възприемам тази професия много сериозно и вече минаха 17 години, откакто дирижирам, да не говорим, че дълго време се учих преди това. Съвсем съзнателно не исках да изпадам в начина на мислене, че просто защото съм свирил с много прекрасни диригенти и оркестри, това означава, че имам правото или квалификацията да ръководя оркестър. Това е професия, на която човек трябва да посвети дълги години, и затова аз подходих бавно. Имах щастието да бъда напътстван първо от моята майка София Рахлина, която е невероятен педагог по дирижиране и не искам да мислите, че го казвам само защото ми е майка! След това учих и при маестро Марис Янсонс и Даниеле Гати. Сега се занимавам активно и с двете професии, но в момента може би в около 65 процента от концертите, които изнасям, съм в ролята на диригент, а в останалите 35 съм инструменталист както на цигулка, така и на виола. По този начин моментите, в които солирам, стават още по-специални за мен. Разбира се, чувствам особено голяма разлика, когато дирижирам някой концерт, който съм свирил в продължение на десетилетия, защото напълно преоткривам произведението. В момента цигулковият концерт за мен е по-скоро симфония, в която има и солист, за разлика от начина, по който го възприемах, когато бях млад и бях съсредоточен само върху солистичната партия. Тогава човек има чувството, че е в лабиринт. Докато сега, когато съм диригент и съм изучил толкова много партитури, имам съвсем друг поглед. Все едно съм в самолет и мога да видя всичко отгоре, а не съм вътре в лабиринта. Това е едно наистина вълнуващо пътешествие, което продължава цял живот.“
Вие сте и артистичен директор на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат. Бихте ли искали да ни представите най-интересните акценти на предстоящото издание?
„Абсолютно, ще се радвам да споделя с вас. Официалната пресконференция на фестивала е насрочена за 21 февруари, така че вие първи ще чуете какво предстои. Ексклузивно за Българското национално радио! Имам огромното щастие да представя някои от най-добрите световни оркестри и музиканти. Фестивалът ще се проведе между 15 и 26 септември – общо 11 дни. Камерният оркестър на Европа, който е един от най-добрите камерни оркестри в света, е наш постоянен гост в замъка Естерхази. Това е едно особено важно място за музикатав Европа, защото там Йозеф Хайдн е работил повече от 40 години. Освен мен оркестъра ще дирижира и сър Андраш Шиф. Очакваме Валерий Гергиев и оркестъра на Мариинския театър, както и Руския национален младежки оркестър, който е съвсем нов ансамбъл – може би на не повече от 3 години, но вече е един от най-добрите младежки състави в света. Изгряващата испанска звезда цигуларката Мария Дуеняс ще солира на концерта по закриването на фестивала. Един от най-великите тенори на нашето време – Хуан Диего Флорес, ще изнесе рецитал. Подготвяме и много необичайно начинание с холивудската легенда Джон Малкович, който ще бъде разказвач по време на проект за клавирен квинтет. Идеята беше на един мой много близък приятел – Алексей Игудесман, който е известен на публиката с дуото си „Игудесман и Джу“. Той създаде проекта „Музикалният критик“, в който ще участва Джон Малкович в ролята на критика, за да прочете ужасните рецензии, които са получили едни от най-великите композитори по време на живота си. Наистина обидни и отвратителни текстове, но абсолютно автентични, а през това време ние ще свирим прекрасните произведения, за които са били написани – музика от Брамс, Чайковски, Бетовен, Дебюси и т.н. Идеята е да покажем, че дори и при наличието на толкова ужасни рецензии, тази музика е оцеляла повече от 200 години. Това не е послание срещу музикалните критици, защото възможността да изказват мнението си е тяхно право и те трябва да продължат да пишат това, което мислят. Вместо това искаме да напомним на всички музиканти и композитори, че дори и при наличие на негативни ревюта не трябва да се отказваме, а трябва да продължим работата си. Така че това послание е предназначено особено за младото поколение.“
Слушайте интервюто с Юлиан Рахлин, както и част от концерта му със Софийската филхармония на 24 февруари от 19.30 часа в предаването „Метроном“ на програма „Христов Ботев“.
Снимки: Василка Балевска
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..
Цигуларят Иван Пенчев и арфистката Деница Димитрова имат необикновено предложение за красива софийска вечер с музика, която несъмнено ще бъде подарък за меломаните. Ще слушаме дует от изключителни инструменти за България – една от най-забележителните италиански цигулки на 20 век и великолепната концертна арфа "Lyon & Healy" Style 30. В..
"Опет" — опет, ако използвам българското диалектно наречие за "пак, още веднъж". Къде е тЕкла вОда, опЕт ке тЕчит! , както възкликва класикът Иван Вазов. Където е текъл прогрокът, ще тече още веднъж – този път в столичната Asics Arena на 10 октомври. Спектакълът на знаменитата банда в България е част от световното ѝ турне в подкрепа на..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife – Съвършеното несъвършенство". В програмата на вечерта са включени две едноактни миниатюри, в които хореографите са използвали музика на известни барокови композитори. Анна Донева работи по "Четирите..
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" е посветена на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg