Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С какво ще запомним зимните олимпийски игри в Пекин

Първата олимпиада със 100% изкуствен сняг, помрачения рекорд на Валиева, феноменалния успех на Алберт Попов

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Жестоки противоепидемични мерки, стигащи почти до тормоз, политическо напрежение, бойкоти, липса на публика, липса на сняг – 24-та Зимна Олимпиада в Пекин, втората след Токио 2020, се проведе в условия на пандемия.

Климатичните промени водят до по-малко сняг и в традиционни зимни курорти, но Пекин 2022 ще се запомни като първата Олимпиада в историята, която се проведе при 100% изкуствен сняг.

За него са били нужни над 2 млн. куб. м вода и това допълнително обезводни един от най-засегнатите от суша и липса на питейна вода региони в Китай. Освен това производството на сняг консумира огромно количество енергия и така вредния СО2, допринасящ за затопляне на климата, който всъщност те се опитват да охладят.

„Зимните спортове имат толкова много любители заради природата, а тук тя напълно отсъстваше. Липсваше не само снегът, но и пистите, горите и всичко свързано със зимните спортове, допълва темата Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия в НСА.

Скъсва се и с идеята на Пиер дьо Кубертен игрите да се провеждат в различни градове, за да се утвърди връзката с местния спорт и съоръженията, които се изграждат, да остават за гражданите на съответното място, за да може да се насърчава масовия спорт.

И за съжаление това се превръща в тенденция, още помним игрите в Сочи, най-скъпите до момента, които се проведоха в летен курорт."

Притеснителен беше и скандалът с руската фигуристка Камила Валиева. Тя постигна рекорд и е безспорен талант. Но нейният случай показа отново грешката на системата – не може да се твърди, че 15-годишно момиче има нужда от три различни кардиологични лекарства. Свръхамбициите ограбиха таланта на Валиева, тя със сигурност щеше да се отличи и без тези вещества.

А и посланието е сбъркано: ако сте родител, бихте ли дали детето си да тренира фигурно пързаляне, колкото и да го харесвате, като виждате подобно отношение?

Трябва да подчертаем обаче и отличното представяне на Алберт Попов, което е феномен в една толкова трудна дисциплина като слалома. Ето че може, може и без свърхнатоварване, без свърхмобилизация на ресурси, без изкуственото създаване на спортисти.“

Чуйте разговора с Боряна Ангелова-Игова, която разказва на какво се дължат българските успехи в зимните спортове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35