Забравеният писател Леонид Добичин

„Имало е такъв съветски писател – Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което „формалистите“ били подложени на сурова критика и той също получил порицание („позорно“, „подражание на Джойс“, „Добичин е нашият Ленинградски грях“), след като му дали думата, излязъл отпред, огледал всички и казал: „За съжаление не мога да се съглася с това, което бе изречено тук“, напуснал залата и завинаги изчезнал.“

Това са думи на Дмитрий Воденников, руски поет, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото оттогава никой не знае нищо за този писател и макар след години да се случва все пак някакво негово литературно „завръщане“ или „възкръсване“, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е познат само на изкушените. А става дума за много талантлив писател, когото наричат „един от най-добрите руски белетристи на ХХ век“, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна съдба от Добичин.

На български език е издадена „Забравената книга“ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „Градът Ен“, предизвикал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до днес смърт. 

Ето какво пише в послеслова си към книгата Надя Попова: „Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше усещането, че това е проза, почти огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от факта, че никъде в литературоведски анализи и интерпретации на творческото му своеобразие, на стилистиката му изобщо, не срещнах подобно сравнение. Дори и намек за паралел между двамата. Разбира се, в случая зависимостта кой на кого прилича би трябвало да е обратната – все пак Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, макар че се утвърждават в литературния живот по едно и също време. Така или иначе, доста по-младият Ювачов-Хармс „води по точки” по ред причини и не на последно място – защото е роден и живее в „Меката” на културния кипеж – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият сборник с разкази на Добичин („Срещи с Лиз”), Хармс вече е достатъчно известен и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство) , чиито участници въздигат в култ гротеската, алогизма, поетиката на абсурда.“ 

Повече интересни факти за книгата и автора чуйте в разговора с Надя Попова.