Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Сарийски: Без изграждането на общ културен код обществата биха били невъзможни

Григор Сарийски
Снимка: БНР

“Водещ е винаги икономическият интерес, като тук не можем да говорим за интерес на отделна страна, а по-скоро вече за наднационални интереси. Ако погледнете едно модерно образование като ЕС, то е изградено от глобални икономически интереси – основата на ЕС, общите цели и стратегия за развитие, те са заложени за първи път на т. нар. “кръгла маса на индустриалците“. Големите компании, които произвеждат и продават продукцията си, на тях вече националните граници им пречат. Те имат интерес границите да бъдат премахнати. Капитализмът се стреми да разруши националните граници, те винаги са пречка за неговото оцеляване. Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Григор Сарийски и допълни:

Носителите на новата култура са именно хората с парите. Ако погледнем критериите, с които се оценява модерното изкуство и култура, те винаги се оценяват в пари.

Русия прави неща, необясними за западния човек. Не може да разбере какъв е този дух, който ще накара руснака да се вдигне и да нападне друга страна, за да защити едно малцинство, което по някакъв начин се родее повече до неговия собствен народ. Нещо подобно става и в съседна Македония, но, както виждаме, България не се намеси. Позицията на европееца е доста по-пасивна.“ 

Европа

“Не е тайна, че голямата цел на Европа е да се федерализира, де се създаде една обща амалгама от европейци.

Една от големите цели на европейското финансиране, голяма част от проектите, по които се заделят еврофондове, те са насочени именно към претапянето на тези общности и към заличаването на културните и националните граници. Такава е например програмата “Еразъм+“. Именно това е ефектът – всички онези, които са преминали през тази програма, са с около 30-35% по-склонни да емигрират и да отидат да работят и учат някъде в чужбина, отколкото преди да преминат през тази програма.

Ако искате да запазите поне малко от съзнанието на децата си, трябва всяко от тях да живее в своего рода “Ноев ковчег“. Вие трябва да им преподавате история, да ги учите на култура, на естетика. Тук ролята на родителя е 100%.“

“Лайтмотивът в повечето коментари в настоящия конфликт в Украйна е, че се “бият славяни срещу славяни, християни срещу християни“. Ако имате конфликт между общности, които не са свързани в такава степен, това няма толкова да възбуди духовете, поне не на тази част на света.“

“Културното наследство, като част от социокултурния код на едно общество, е това, което го прави общество. Без изграждането на общ код обществата биха били невъзможни. Именно затова такъв конфликт се възприема почти като гражданска война, като две общества, които са с много сходни нагласи, буквално с общо историческо минало, и това е, което предизвиква такова огромно възмущение, основно в Европа.

Коренът на културата е в това, че тя възпитава и дава някакви ценности, може да ви ориентира и да изгради вашия морал, може да ви помогне изобщо да разберете вашето място на този свят. Модерната култура не прави това. Тя се превръща просто в декларация за идентичност.

Творецът престава да бъде онзи, който се опитва да създаде нещо качествено ново и да издигне обществото по някакъв начин. Той е този, който плахо се заявява в обществото и казва – "Аз съм творец". Това е причината вече да имаме коренно различно отношение към културата.

На първо място, онова, което изгражда Европа като такава, е протестантската трудова етика. Виждаме, че това нещо на практика още 60-те години по времето на студентските вълнения. Тогава, ако си спомним, основните лозунги бяха – “По-добре е да умреш от свръхдоза, отколкото от скука“. Схващането на онези, които направиха тогавашната културна революция във Франция, която после се разпространи в цяла Западна Европа, беше приблизително такова – “Ти си бачкатор, плащай си данъците, моята работа е единствено да се изявявам като носител на новото и да живея на помощи“. Това го видяхме с движението на хипитата и нарастването на безработицата и най-вече с отказа от участие на пазара на труда. В този смисъл Европа окончателно скъса с протестантската трудова етика.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аркади Шарков

Аркади Шарков: Държавата не покрива напълно своя дял в здравното осигуряване

"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..

публикувано на 21.05.25 в 13:42

Четирима души умират от хепатит всеки ден заради ненавременно лечение

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..

публикувано на 21.05.25 в 13:13

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишен юбилей

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..

публикувано на 21.05.25 в 12:46

По-високи доходи в здравеопазването – неотложна необходимост

В ефира на предаването Lege Artis  Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..

публикувано на 21.05.25 в 12:28
Г-жа Мончева с ученици

Българското училище "Иван Станчов" и мирната битка за самосъзнание и принадлежност

За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..

публикувано на 21.05.25 в 10:30