Най-естественият признак на човешката природа е зависимостта от другите. Ние не бихме могли да задоволим нито една своя потребност сами. Откажем ли обаче да приемем вродената си зависимост от живото „ти“ срещу нас, се пристрастяваме към всеки пълнеж в живота ни.
Когато човек не може да изпита пълноценно преживяване и да задоволи потребностите си, които му доставят същинско удоволствие – нуждата да принадлежи на някого, да се утвърди като личност, да е нахранен и сензорно и сексуално задоволен – той се опитва да замести качеството с количество. Това количество се крие зад името „метаудоволствие“ или „менте удоволствие“ и служи като патерица, към която обаче човекът лесно се пристрастява.
„Метаудоволствията предимно са неодушевени предмети, които нямат собствена воля и създават илюзия за контрол“, обяснява психологът Мадлен Алгафари. По нейни думи живеем в ерата на хиперконсумацията, защото това е единствената потребност, която позволява неодушевен източник на удоволствия.
За да стигне до живия човек и да получи същинска наслада, Азът трябва да бъде гъвкав поведенчески. Това от своя страна крие риск –не усвои ли достатъчно добре инструментариума си и този модел на поведение, той може да не повлия на човека срещу себе си и по този начин да му даде силата да го нарани. Тук настъпва моментът, в който желанието към неодушевения източник се превръща в най-прекия и безболезнен път към удоволствието.
Повече за нуждата да изгубим контрол, докато упражняваме такъв, Мадлен Алгафари разказва в звуковия файл.
В света на пристрастените властва несъзнателното. И макар да не бива да се слага знак за равенство между зависимостите и творчеството, нито пък да се търси каквато и да било тенденция, историята на изкуството познава и винаги ще помни хората на „вътрешното зрение“, които в опиятите, особено от XIX век насам, намират четката, с която да нарисуват реалността – невидима за мнозина.
Винсент ван Гог и абсентът като артистичен инструмент; Пикасо и пристрастяването му към жените, вдъхновили различните периоди в неговото творчество; Андре Масон и автоматизмът в рисуването, повлиян от различни вещества; светът на символистите, в който опиумът е цар; и разбира се, Салвадор Дали, който е вярвал, че няма нужда от наркотик, защото самият той е такъв – за изкуството като огледало на зависимостта и за това какво се крие зад картините на именити художници разказва илюстраторката Кристина Тужарова.
Много от произведенията във визуалното изкуство са плод на експерименти, свързани с употребата на опияняващи и наркотични вещества. Навярно можем да кажем същото и за някои изградени филмови персонажи, доближили се до съвършенството.
Едва ли някой вече знае къде започва Чарли Харпър и къде свършва Чарли Шийн. Дори самият актьор не е наясно. Сигурно е обаче, че Робър Дауни Джуниър надделя над слабостите си и служи за добър пример на мнозина.
Ясно е, че когато навлизаме в света на пристрастените, трябва да надникнем в живота на зависимите на екрана, за да ги видим пристрастени извън него. И когато правим това, започваме от феноменалния Хийт Леджър, за да развенчаем мита за всички наркотици, вдъхнали живот на Жокера в „Черният рицар“. Правим го заедно с кинокритика Георги Петров, който е убеден, че на таланта не са му нужни никакви вещества, за да се покаже на екрана.
Разровим ли се в дебрите на човешката душа, навярно ще открием първоизточника на всеки порок, а редом до него ще стоят и немалкото оправдания за съществуването му. И тук няма значение човек на изкуството ли си, или просто човек. Всеки си има своите криви черти, остри завои и ужасно прави линии, водещи в неприятна посока, които иска да изтрие, но не може. Но пък това по никакъв начин не ни пречи да надникнем във вселената на големите писатели, за да разберем какво (често) върви рамо до рамо с неограничения им талант.
Затова ни дава повод както твърдението на френския поет Артюр Рембо, че артистичното творение може да се постигне само чрез дълго ирационално разстройство на всички сетива. Така и идеята на Хемингуей, че истинският мъж трябва да бъде винаги пиян.
Първата крачка обаче правим с именитите руски класици. И стигаме някъде там, между достоевския „Играч на рулетка“ и булгаковия „Морфин“.
На play разстояние сте от това да разберете психологията на пристрастяването.
Новото издание на най-предпочитаната книга за Хелоуин "Голяма книга на духовете" излиза в интригуващ том, който обединява таланта на норвежкия писател Том Егеланд - един от най-четените писатели днес и красивите цветни илюстрации на големия илюстратор на книги Мариус Ренберг. "Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте..
Галерия "Астри" по неписана традиция представя новата изложба на художника Евгени Колев. Тя е назована лаконично "Живопис" и съдържа 21 картини, подредени и представени в хронологичен ред от самия художник. Творбите на този артист рязко се отделят от съвременната художествена сцена – технически съвършени в многослойната си живописна техника – те..
Поет и градинар, Захари Захариев (1989-2024) напусна твърде рано този свят, но поне успя да види втората си книга "Дзен пиян" отпечатана това лято. Той е завършил философия в Софийския университет. Първата му стихосбирка се нарича "Наръчник за митологизиране на града", 2017. На представянето на 1 ноември в ТР "Сфумато" за "Дзен пиян" ще говорят..
Излезе дългоочакваното ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско " Носорог. Плешивата певица и други пиеси " в превод на Бояна Петрова. "Плешивата певица“, "Носорог“, "Столовете“, "Урокът“ и "Кралят умира“, събрани в настоящото издание, са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско – родоначалник на театъра на абсурда и негов..
Приоритетните дейности на Българския културен институт във Варшава са свързани с подкрепа на двустранните партньорства и обмен на идеи, като институтът редовно организира културни и артсъбития в полза на по-доброто взаимно опознаване и разбиране на България и Полша и техните два народа. В навечерието на Деня на будителите в галерията на..
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" открива втората си изложба "Поколение ботокс" на 31 октомври от 18.00 ч. Експозицията..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg