Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Документалното кино като подход към истината

Действителността е първото отличително качество на документалните филми и главен герой във всеки от тях. Ако действителността обаче се задоволява само с истината, документалното кино има способността да я облича в различни думи и визии, но винаги с цел да ѝ създаде необходимата художествена интерпретация. Тя диша и се вълнува в синхрон с мозъка на съответния филм – неговият режисьор, сценарист, оператор. А подходите, чрез които може да бъде представена, стават все повече и все по-индивидуални.

И тъй като документалното кино се явява най-сигурният носител на послания, смисли и цели, често по-големи от човека, в часа на „Кино с думи“ разгледахме приомите в този киноизказ и начините той да достигне до зрителите си.

„Възможностите на документалното кино са безгранични и зависят от способността на авторите на филма да докажат своята теза, да я наложат и да направят публиката съпричастна към тяхната истина“, обясни режисьорът и сценарист Костадин Бонев.

„Според мен единственото нещо, с което трябва да се съобразява всеки автор на документален филм, е истината. И по какъв начин, независимо от формата, тя ще бъде показана и разказана. Всичко друго е безкрайни възможности“, допълни режисьорът Тонислав Христов.

Идентификацията на публиката е крайна цел за всеки документалист и си заслужава положените усилия. Всички изразни средства на документалното кино трябва да работят за това истината да бъде безусловна и да докосне зрителя. Най-силният инструмент в случая е емоцията. Тя е тази, която може да промени нагласите на човек и да го накара да повярва, че времето, отделено за историята, развита чрез филмовото действие, си е заслужавало.

„Има много начини емоцията да се гради – бавно, стъпка по стъпка“, разясни Христов, който е на мнение, че у зрителя има много бутони, с които трябва да се внимава в кой момент ще бъдат натиснати.

„Накрая на филма ти трябва да предадеш тази емоция, която си изпитал като режисьор и това, което те е водело, докато си създавал филма. Може би това е и най-трудното в целия процес на правене на кино – да не се окаже накрая, че филмът ти е просто празна черупка“, каза още режисьорът на „Тайният живот на Вера“.

За емоциите, които се предават на зрителите, спомагат още музиката, цветовете и архивните материали, използвани в един документален филм. Спомагат и т.нар. „говорещи глави“. Често именно те движат историята.

„Смущението от говорещите глави идва тогава, когато те изнасят лекция. А когато се превърнат в част от драматургията, те се превръщат и в емоционален център. Всичко зависи от това какво разказва тази говореща глава“, обясни Костадин Бонев, чийто документален филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ спечели тазгодишната Награда на критиката на 26-ия фестивал „Златен ритон“.

Върховната фаза на режисурата, както казва Станиславски, е, когато режисьорът изчезне в своя спектакъл. В документалното кино тази фаза се състои в отварянето на сетивата и сливането му с целия екип на филма.

Как обаче всеки един истинен документален разказ може да достигне до своите зрители?

Според продуцентката и преподавател Мартичка Божилова достъпът до документално кино е труден.

„Продължаваме да нямаме никаква политика за излъчване на документално кино – регулярно и премислено. Документални филми можем да видим само по много малкото фестивали у нас и по единствения телевизионен канал БНТ, но много спорадично. Няма я нужната предсказуемост, по този начин не се изгражда вярна публика“ споделя тя.

В момента документалното кино у нас се разпространява предимно на принципа „партизански метод“.

„Това е full-time job, трябва някой да се занимава с това 24 часа в денонощието – работа в социални мрежи, работа на място. А колко по-хубаво би било, ако и Министерството на образованието – защото документалното кино има много силен образователен елемент – и в университетите, и в училищата, и в библиотеките, и въобще във всички тези инфраструктури, които така и така съществуват, тези филми бъдат

показвани. По този начин ще започне да се създава едно мислещо, демократично общество в лицето на тези, които идват след нас – младите“, смята още Мартичка Божилова.

Всичко е въпрос на ентусиазъм и лична инициатива, но е сигурно, че публиката иска да гледа документално кино. А за хората, които го правят, то е преди всичко привилегия.

В звуковия файл ще чуете още:

· Драматургията като граница между документалното кино и разширения телевизионен репортаж;
· Разликата в подходите към истината – къде свършва авторовата позиция и къде започват внушенията, изведени чрез филмово действие;
· Режисьорските подходи към човека в кадър и начините, по които можеш да извадиш и задържиш емоцията, която се крие в неговите думи;
· Бягството от клишетата и готовността на режисьора да се отвори към всяка позиция, която е различна от неговата;
· Мястото на възстановките в един документален филм;
· Доколко е оценена работата на хората, които създават документална продукция и как се разпространява тя;
· Защо всеки път се налага режисьорите да „започват отначало“ и да запознават разпространителите на документално кино с работата си;
· Възможни ли са и у нас механизми за разпространение на документални филми, в които да липсва активното участие на режисьора.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50