Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

специално интервю за „Артефир“

Футуристът проф. Дейвид Пасиг за теориите за развитието на бъдещето и технологиите

проф. Дейвид Пасиг
Снимка: passig.com

Книгите на футориста професор Дейвид Пасиг „The fifth fiasco“ и „2048-ма“ представят бъдещето на технологиите и изкуствения интелект, изследват дълбочината на военния конфликт и възможностите на технологиите и науката в тази посока, разглеждат теорията за интернет на нещата, поколението „хомо универсалис“. 

Защо още от митологията човечеството търси технологично изобретение, което да му помага, къде е границата между страха и успеха, има ли изчезващи професии в света, в който живеем, и готови ли сме за бъдещето, кой е най-оптимистичният и най-песимистичният сценарий за човека и технологиите, възможен ли е апокалипсис – на тези въпроси отговаря професор Дейвид Пасиг в интервюто от осмото издание на форума Innovation Explorer:

Форумът Innovation Explorer 2022
„Ние, като човешки видове и същества, сме в периода на развитието на нова цивилизация на всичко, което ни заобикаля. Нещо, което правим последния век, е да свържем компютрите си, но не е достатъчно, ние искаме да обвържем всичко – нашите врати, маси, прозорци, искаме всичко, което ни заобикаля, да може да има някакъв вид връзка с интернет и мрежата, да бъде смарт. И това е само първата постановка за интернет на нещата, следващата стъпка е нещо повече, колекционирането. Нека да кажем, че обектите ще започнат не просто да съхраняват съдържание, но ще започнат и да го развиват, да създават ново свое съдържание, да го споделят и всъщност да подобряват и улесняват нашия живот. Това всъщност е най-важното им предимство. Това означава, че ще бъдем заобиколени от смарт или така наречените "умни технологии"  и неща.“

Историята и коренът на думата "технология" са в гръцката митология и означават изкуство. Има и други свидетелства за появата на първите механични машини в помощ на човека в гръцката митология, тоест можем да кажем, че човекът винаги се е стремял да създаде свое подобие в своя помощ:

„Като човешки същества, ние не можем да приемем нашето физическо съществуване такова, каквото е. Аз не приемам, че в момента трябва да съм просто ограничен да бъда само на едно място, и това което аз правя, е да използвам нова технология, умни устройства, телефони, смартфони, видеоразговори, онлайн връзка, която позволява аз всъщност да не съм само тук на тази конференция в момента, а да ме чува и някой на другия край на света дори. И въпросът е не само за физическата ни възможност, през този век ние започваме да развиваме и нашия интелект. Цялото ни съществуване върви напред. Паметта, изчисленията и калкулациите датират от много ранни периоди, те са заложени в човека. Това е най-разпознаваемата и развита фаза за разбирането на нашето интелектуално ниво. И това е, което правим и с роботите, изкуствения интелект и машинното разбиране, то не е нещо по-различно, алгоритми и изчисления.

Това е просто нова фаза на подобрение на нашето съществуване като човешки същества. Ние сме Богове. Е, всъщност искаме да бъдем богове, които подчиняват все повече технологии на себе си. Просто това бихме искали – да бъдем богове, нека така си обясним този стремеж на човечеството към технологиите. Ако ме питате какво нашите студенти трябва да учат в университетите, защото към това насочва вашият въпрос.

В последния век академиите развиват много дисциплини и пълнят с много предмети програмите на студентите, но те са специализирани само в една област, за която те се обучават, но това вече не е достатъчно. Ние вече трябва да бъдем мултидисциплинарни. Много е трудно това нещо, разбира се, да разбираш от много неща. Но от друга страна, ние можем да го наречем ентидисциплинарност, не мулти, а енти, тоест имам предвид, ако вие сте студент, трябва да изучите поне 3 специалности, които да са колкото е възможно по-различни една от друга, и да нямат почти общи допирни точки, за да можете да развиете знания за много различни неща. Това трябва да направим в 21-ви век.

Не ни е достатъчно днес да сме специалисти в една област. Днес правим това – ако учим математика, ще учим и компютърни науки, не… не… не. Ако си наясно с необходимостта на бъдещето, си достатъчно умен да учиш само компютърни технологии и след това философия. Или философия и физика. Разбирате ли, колкото по-различни са тези сфери на развитие на един човек, толкова повече този човек ще може да развие своята уникалност, своята бленда, своето знание. И това ще бъде нашият билет за бъдещето, това изисква то от нас. Ако пренебрегваме това, ще ни става все по-трудно да се впишем в бъдещето.“

В литературата имаме множество примери за въздействието на технологиите към човечеството, ако се погледне към Айзък Азимов, неговите разкази за роботите и законите на роботиката, се виждат и някои плашещи факти. И ако реално се види, че днес има наистина постановки, че изкуственият интелект ще може да бъде по-умен от нас, тогава какво трябва да се направи, какво трябва да се очаква:

„Дълбоко в себе си ние сме убедени в нашия потенциал. Това е като дете. Ние всички сме деца, децата на 3-4-5 години, те дори не разбират на какво всъщност са способни и какъв е техният потенциал. Това важи и за нас, като възрастни човешки същества. Мислим, че нашият най-голям потенциал са изчисленията, ами просто да смяташ и да калкулираш всъщност е нищо, не е голям потенциал, виждаме го. Така че всички наши технологии постоянно натискат и бутат към нова възможност нашите способности. Не могат да ни заместят. Ние винаги ще си задаваме един въпрос, който не ни застрашава те да ни заместят, и това е въпросът "Колко сме различни и в какво точно сме по-различни от нашите технологии". И това ще ни води към това да продължаваме да се развиваме и да надвиваме възможностите, които можем да получим от една технология. Мисля, че най-интересната и актуална книга, която можете да четете в момента, това е „2048-ма година“, в която се опитвам да вляза във философията на световните конфликти и научните и технологични възможности, които ще се развиват заради целите на конфликтите на 21-ви век. И разбира се, това, че технологиите, които се развиват от науката, могат да направят огромен пробив.“


Ангелина Гозева и Дейвид Пассиг

На въпроса кога ще спрем да бъдем толкова зависими от технологиите, проф. Пасиг отговаря така:

„Никога. Невъзможно е да спрем да се нуждаем от технологиите. Винаги ще бъдем човешки същества, нуждаещи се от такива неща. Това ни прави хомо сапиенс. Вие знаете, взимаме парче скала и от него моделираме око, или каквото и да е. И ние сме единственият вариант на хомо сапиенс, който е оцелял от еволюцията. И затова сме оцелели, защото променяме нашата заобикаляща среда с нашите неща, които създаваме и което ни помагат. Ние в момента сме просто в самото начало на еволюцията. Много хора си мислят, че това е най-високото ниво, което можем да достигнем – не, това не е истина – ние сме наистина много примитивни, бихме могли да кажем, че това в момента е много ранен етап на развитието на човечеството.

Човечеството сега и след милиони години ще бъде изключително различно. Не просто след няколко милиона години. Дори след хиляди години, просто си помислете какво се е случило за последните 100 години дори, последния век. След две хиляди години вече човешкото същество ще е съвсем различно и ние дори не можем да предположим как точно. Толкова различни ще бъдем, че няма да можем да се разпознаем, нещо, което сега за нас е абсолютно нормално.

Във всяка технология има изненади и трудности, не ми се иска да говоря за катастрофално въздействие, но и него го има. Това е нещо като ядрената енергия. Да, но реално, като погледнем, без ядрената енергия ние нямаше да имаме възможност да поддържаме нашата цивилизация. Това е кръвта на нашата цивилизация. Всичко е свързано с енергията – така правим войни, но и чрез нея развиваме нови идеи, развиваме технологии, всичко е в основата си енергия. Така че всяка технология си има своите недостатъци и дори тъмни страни за еволюцията. Просто трябва да бъдем внимателни.

Може би ще направим страшно много грешки. Но се надявам, че ще направим грешки, които сме способни да поправим. Погледнато днес,  човечеството има способността да поправи много грешки. И аз вярвам в нашите деца, те са доста по-умни от нас, по-отговорни дори, но ще имат много предизвикателства пред себе си, ще се наложи да се грижат за много неща, които ние вече правим, но и още. Разбирате ли, ние в момента се грижим за неща, за които нашите прадеди дори не са си представяли, че ще съществуват. Но аз наистина вярвам в човечеството. То е изумителен феномен във Вселената и може да се справи.

Не е лесно да се каже какво ще се случи. Разбира се, ние сякаш сме предразположени да виждаме първо недостатъците и негативите, но истината е, че освен тях ние имаме голям потенциал и сила и възможности в технологиите. Да се фокусираме да виждаме и тях, това мисля, че ще ни помогне в бъдещето.“

Футуристът и писател Дейвид Пасиг, автор на книгите – „2048-ма“ и „The fifth fiasco” за теориите за развитието на бъдещето и технологиите.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инициативата

Облечен или не – слушай!

В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..

публикувано на 17.01.25 в 16:45

Открива се MENAR – кинофестивалът от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка

17-ото издание на MENAR се открива днес с йорданския филм "Дано да е момче!" – критика на патриархалните нрави в повечето страни на Близкия изток. Можете да го гледате днес (17 януари) в Дома на киното от 19.00 часа. Няколко са акцентите в таз годишното издание на фестивала – фокус "турско кино"   с няколко продукции – къде драматични, къде..

публикувано на 17.01.25 в 16:25

Как творчеството решава проблеми

Може ли всеки да бъде творец? Какво е творчество и защо ни е днес, когато имаме изкуствен интелект, който създава? Как да събудим творческото начало в нас, за да променим живота си?  Около думата “творчество” в дискусията се включват Преслава Виденова, поетеса, Виктор Минчев, рекламист, Дамян Дамянов, художник, и Адрияна Михайлова, ПР експерт. Те..

публикувано на 17.01.25 в 16:06
Джани Родари

Изкуството в мен: Любимецът на децата Джани Родари

Джани Родари , писателят, станал световноизвестен с незабравимите си книги "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" и "Граматика на фантазията", е роден през 1920 година в Северна Италия. Неговите произведения са сред първите обичани истории от детството. Няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари..

публикувано на 17.01.25 в 15:59
Янислав, Надин, Борислав Вълов /ЕЙ БО/, Мария и Марта

Тийнейджърът в мен: Борислав Вълов

ЕЙ БО, коемдийният инфлуенсър на годината! Познаваме го от Tik Tok, Instagram, Facebook, YpouTube, Treads...Това е актьорът  Борислав Вълов. Роден е в Монтана, завършил журналистика и актьорско майсторство. Работи като актьор в Шуменския театър и участва в спектакли на Теди Москов. Гледали сте го, той просто изскача от всякъде! Пеенето е..

публикувано на 17.01.25 в 15:49