Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река – червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове. Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.
Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата, осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.
Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари. Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.
Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.
При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която, ако не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.
Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подходяща – играта на слънчевите лъчи променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.
В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частния собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.
Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.
Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.
Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.
Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.
Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан.
Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки и видео – Магдалена Гигова
Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg