Въпреки затруднената комуникация и опитите за ограничаване или фалшифициране на информацията, всички ние виждаме пораженията от войната и трагедията на населението в атакуваните украински селища, включително и на много бесарабски и таврийски българи, компактно живеещи в тях. Освен че са пряка заплаха за живота и здравето им, причиняват материални загуби и провалят житейски планове, военните действия са пагубни и за една крехка и изтъкана с много любов и усилия връзка с езика и културата на прародината България. В условията на война образованието, културата, изкуството неизбежно остават на заден план. Български неделни училища, клубове и състави не функционират, част от командированите преподаватели се прибраха в България, други остават там с минимални шансове да се придвижат между блокадите и разрушенията.
Валентин Василев е хореограф, преподавател по български народни танци в Бердянския държавен педагогически университет и в Българското неделно училище „Васил Левски“ в Бердянск. Успява да се евакуира преди мостовете и пътищата да бъдат разрушени. С някои от колегите си няма връзка. Говори с много любов за българите в Украйна, за прекрасния им старинен говор, за топлотата, с която са го приели, и за успехите на групите по български народни танци, които води. Самият той пък е усвоил професионално украинския танц гопак.
В момента обаче денят му е запълнен не от танци и преподаване. Във Варна, където живее, Валентин посреща бежанци от Украйна и им помага за настаняване, достъп до грижа и адаптиране. Хората се нуждаят първо от човешка топлина и подкрепа, казва той, така се отплаща за любовта, която е получил в Украйна. Чуйте разказа му в рубриката „Всичко за образованието“.

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg