Въпреки затруднената комуникация и опитите за ограничаване или фалшифициране на информацията, всички ние виждаме пораженията от войната и трагедията на населението в атакуваните украински селища, включително и на много бесарабски и таврийски българи, компактно живеещи в тях. Освен че са пряка заплаха за живота и здравето им, причиняват материални загуби и провалят житейски планове, военните действия са пагубни и за една крехка и изтъкана с много любов и усилия връзка с езика и културата на прародината България. В условията на война образованието, културата, изкуството неизбежно остават на заден план. Български неделни училища, клубове и състави не функционират, част от командированите преподаватели се прибраха в България, други остават там с минимални шансове да се придвижат между блокадите и разрушенията.
Валентин Василев е хореограф, преподавател по български народни танци в Бердянския държавен педагогически университет и в Българското неделно училище „Васил Левски“ в Бердянск. Успява да се евакуира преди мостовете и пътищата да бъдат разрушени. С някои от колегите си няма връзка. Говори с много любов за българите в Украйна, за прекрасния им старинен говор, за топлотата, с която са го приели, и за успехите на групите по български народни танци, които води. Самият той пък е усвоил професионално украинския танц гопак.
В момента обаче денят му е запълнен не от танци и преподаване. Във Варна, където живее, Валентин посреща бежанци от Украйна и им помага за настаняване, достъп до грижа и адаптиране. Хората се нуждаят първо от човешка топлина и подкрепа, казва той, така се отплаща за любовта, която е получил в Украйна. Чуйте разказа му в рубриката „Всичко за образованието“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...