„Интересуват ме епохите, цивилизациите, империите. „Големите исторически проекции, далечните хоризонти, широките панорами. Многоетажността на извършващите се събития“, пише Ришард Капушчински в „Лапидарии“. И още от там: „Общо взето, помня по-добре фигурите и лицата на хората, отколкото това, което са ми казали. Тези лица се съхраняват в моята памет мълчаливи и неми. Миналото мълчи. Ние сме тези, които му даваме глас.
Всичко е тема
И затова
Всичко е текст.“
В Полския институт в София се състоя вечер, посветена на творчеството на Ришард Капушчински (1932–2007). Журналист и писател, майстор на литературния репортаж, той е автор на над 20 книги, един от най-често превежданите у нас полски автори. Негова предана преводачка е Благовеста Лингорска.
Капушчински е бил кореспондент на Полската агенция по печата и е обиколил много държави в различни континенти – Африка, Азия и Латинска Америка. Отличен е с много награди за работата си. В един момент решава да започне да пише книги, които се превеждат на различни езици. У нас са издадени „Футболната война“, „Шахиншахът“, „Империята“, „Лапидарии“, „Абанос“, „Още един ден живот“, „Пътешествие с Херодот“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“.
Чуйте преводачките Милена Милева и Благовеста Лингорска.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
