Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Директно от зала „България“ – Марк Кадин, Лия Петрова и радиосимфониците музицират в памет на жертвите на войната в Украйна

Петък, 11 март, начало 19.00 часа

Лия Петрова
Снимка: личен архив

В съзвучие с всичко случващо се напоследък, поредният концерт от сезон 2021 - 2022 на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, също претърпя известни промени. Вместо първоначално обявената Симфония №2 на Йоханес Брамс, музикантите от състава ще изпълнят Увертюра „Буря“ на Пьотр Илич Чайковски и „Тиха музика“ от украинския композитор Валентин Силвестров. Програмата ще открие блестящата българска цигуларка Лия Петрова, която ще бъде солист в Концерта за цигулка на Уилям Уолтън – произведение, неизпълнявано у нас от десетилетия.

Лия Петрова е печелила Първа награда от Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Дания. Носител е на награди от международните конкурси „Тибор Варга“ в Сион, „Луис Шпор“ във Ваймар, Германския национален музикален конкурс и др. Избрана е за „Млад музикант на годината 2007” на програма „Алегро виваче” на БНР. Като солист свири с филхармоничните оркестри на Люксембург, Антверпен, Брюксел и Монте Карло, с Националния оркестър на Белгия, със симфоничните оркестри на Германия, Швеция, Полша и Япония.


Концертът за цигулка на Уилям Уолтън е посветен на световноизвестния цигулар Яша Хайфец. Често записван, той е признат за една от най-добрите цигулкови пиеси. През 1836 година Уилям Уолтън вече се е утвърдил като един от водещите съвременни британски композитори. Но въпреки известността си, той пише бавно и е далеч от понятието „плодовит творец“. Ето защо през тази година композиторът е принуден да избира дали да приеме поръчката на Яша Хайфец за цигулков концерт, или да сключи договор с Йозеф Сигети и Бени Гудман, които искат от него да напише произведение за цигулка и кларинет. След като се среща с Хайфец в Лондон, Уолтън решава да приеме неговата поръчка, но работата върху концерта за цигулка започва едва в началото на 1939, когато композиторът заедно с партньорката си Алис Уимборн, заминава за Равело и там в продължение на няколко месеца пише творбата. По време на престоя си, Уолтън е ухапан от отровен паяк – тарантула – и отразява този инцидент като включва в концерта тарантела с пасаж, за който казва: „Доста е шантаво, трябва да призная, и при това – със съмнителна уместност“.

В средата на 1939 Уолтън посещава Хайфец в Ню Йорк и двамата работят заедно над произведението. Композиторът се съгласява да направи някои промени, предложени от цигуларя, за да може соловата партия да стане по-добра и по-„изсвиряема“.

Премиерата на цигулковия концерт на Уилям Уолтън е на 7 декември 1939 година със солист Яша Хайфец и Кливлъндския симфоничен оркестър, дирижиран от Артур Родзински. По-късно композиторът прави преработка на творбата и за първи път новата версия е изпълнена през 1944. Сред забележителните цигулари, записали концерта, са сър Йехуди Менухин, Дзино Франческати, Найджъл Кенеди, Тасмин Литъл и Джошуа Бел.

Увертюрата „Гроза“ („Буря“) на Пьотр Илич Чайковски е първото му програмно-симфонично произведение и първото по сюжет на Островски. Тя е написана по време на обучението на композитора в Петербургската консерватория в класа на Рубинщайн. През лятото на 1864 Чайковски получава задача от своя учител да напише оркестрова пиеса под формата на оперна увертюра и избира за сюжет драмата „Гроза“ на Александър Николаевич Островски, По онова време младият Чайковски вече е страстен почитател на великия руски драматург. Впечатлен от видяното на сцената, той избира сюжета на „Гроза“ за сюжет на опера и започва да работи над произведението в имението Тростинец, Харковска губерния. Тъй като се разболява, Чайковски моли колегата си Герман Ларош да покаже вмест него завършената партитура на творбата на своя учител. Но преподавателят се изказва доста неласкаво за произведението, Рубинщайн също отправя унищожителни критики и това принуждава Чайковски да се откаже от изпълнение на увертюрата. Докато композиторът е жив, „Буря“ не вижда бял свят, а ръкописът ѝ се съхранява в домашния му архив. След смъртта на Чайковски, на една от страниците от студентската му работа по инструментознание, е открита програмата на увертюрата. Без да се опитва директно да оспори критиката на Рубинщайн към „Гроза“, Чайковски запазва топлото си отношение към своите индивидуални музикални открития. Музиката на встъплението е използвана по-късно с някои промени в Увертюрата му c-moll (1866), през същата година и втората тема на увертюрата е използвана във втората част на неговата Първа симфония, а отделни фрагменти откриваме и  в оперите „Воевода“ и „Опричник“.

Първото изпълнение на „Гроза“ е след смъртта на Чайковски, на 24 февруари 1896 в Петербург, под диригентството на Александър Глазунов. По същото време е публикувана и партитурата, която е подготвена за печат от Сергей Танеев.

„Аз не пиша нова музика. Моята музика е отговор и ехо на онова, което вече съществува“ – казва Валентин Силвестров. Роденият през 1937 година в Киев композитор е известен с постмодерния си музикален стил. Голяма част от неговите творби, макар и не всички, могат да бъдат определени като неокласически и постмодернистични. Използвайки традиционни тонални и модални техники, Силвестров създава уникална и деликатна палитра от драматични и емоционални пластове.

През 1974 година, намирайки се под силен натиск да се съобразява с официалните предписания на господстващия социалистически реализъм, и излизайки от събрание на композиторите в знак на протест срещу нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия, Силвестров предпочита да се оттегли от светлината на прожекторите и започва да се отказва от предишния си модернистичен стил. В този период (1977 година) той създава своя цикъл „Тихи песни“ , който е предназначен да се изпълнява насаме. По-късно, след разпадането на Съветския съюз, Силвестров започва да композира духовни и религиозни творби, в които се усеща влиянието на стила на руската и украинската православна литургична музика.

„Тиха музика“ е създадена през 2002 година. Творбата е за струнен оркестър и е в три части: Моментален валс, Вечерна серенада, Моментна серенада.

Целия концерт можете да проследите директно по програма „Христо Ботев“ на 11 март от 19 часа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Концертгебау оркестър

Кантатно-ораториална вечер с духовна музика

В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и Възкресение Христово: Концерт от Амстердам с участието на солисти, Смесения хор на Нидерландското радио и Кралския Концертгебау оркестър с диригент Тревър Пинък. В програмата звучи "Йоханес..

публикувано на 04.05.24 в 07:05

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50