Дискриминация по време на война (или за неравните украински роми)

Войната е война за всички и е против цялото Човечество, против всички нас – без оглед на етническия ни произход или вероизповедание. Защото всички сме равни и сме едно – така е по Божия закон. А по човешкия излиза, че въпреки общите страдания и общата заплаха, отношението към страдащите е различно.

Преди седмица ромските организации публикуваха в социалните мрежи, че на бягащите от войната украински роми се отказва помощ. А преди две години и половина Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива написа „Форум в Киев (Украйна), свързан с правата на човека и по-конкретно с погромите, които се случваха периодично през миналата година в Украйна над роми, беше прекъснат от мъж, който нахлу въоръжен в конферентната зала с брадва и други оръжия. В последствие се оказа, че същият е член на паравоенна организация, с чиито символи е била накичена военна му униформа. Никой не е пострадал, а мъжът бил обезвреден. Това е силен знак какво можем да очаквам в бъдеще да се случва на срещи, където се обсъждат демокрация, права на човека и др. теми, които са устоите на демокрацията. В този контекст, антициганизмът не е ново явление“. 

Това – преди две години. А сега, когато онова бъдеще е вече реалност, допускал ли е г-н Исаев, че в ситуация като днешната – по време на война, украинските роми ще са жертва отново на това различно отношение към тях? 

Чуйте отговора в звуковия файл.

„Няма официални данни има ли и колко украински роми-бежанци в България“ – казва актрисата Наталия Цекова, която е и ромска активистка. Не е и редно да има. Това би означавало, че делим бежанците на такива и онакива. „Страшното е, че ние не можем да си вземем поуките. Светът не научава нищо от тези тегоби, тези бедствия, които идват и към нас“ – продължава актрисата. 

Как и с какво ромите от Кюстендил помагат в събирането на помощи за бежанците, как и откъде научаваме за неволите на украинските роми – чуйте примерите, за които разказва актрисата Наталия Цекова.

Снимки – Валери Леков