В средата на миналата седмица за пореден път българската общественост отбеляза 10 март. За тези, които вече забравиха какъв е този ден, ще припомня. Това е денят, в който се отбелязва спасяването на българските евреи от Холокоста и се отдава почит към паметта на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, загинали в лагерите на смъртта. Това – в нашия си, български календар. В международния този ден се отбелязва като Ден на съня. Знаем колко е важен сънят за нашия живот, стига да става дума за съня на тялото, а не за съня на душите и сърцата ни. А времето е такова, че не позволява душите ни да са спокойни, а сърцата ни заспали. На тържеството, с което българската общественост отбеляза спасяването на българските евреи от Холокоста и почете паметта на дадените от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, бяха дошли много хора с будни сърца и души. Сред тях имаше и от недадените и оцелели от Холокоста наши съграждани. Някои от тях споделиха спомените си и потърсиха общото между онова време и днешното. Разговорите ни бяха навън, под звуците на човешката реч и тържествената музика затова записите са ошумени, но пък ясно се чува, а и разбира, посланието в разказите на тези хора.
„Изживял съм цялото време на терзания и измъчвания на еврейската общност тогава – разказва проф. Рахамин Шекерджийски. Това, което сега наблюдавам с украинската криза, ми напомня за онези неща… Видях най-страшното – онези хора, които в конски вагони пристигнаха в Дупница и от там в лагерите на смъртта. На 10 март ние знаехме къде ще заминем. Това беше най-страшната нощ, която съм преживял през целия си живот. Ние бяхме готови. Спомням си, че стоях прав с една раничка и чаках всеки момент да се качим на влаковете и да заминем.“
Целия разказ на проф. Рахамин Шекерджийски чуйте в звуковия файл.
„За мене този ден наистина е Ден на спасението – Пурим за българските евреи“ – казва Бека Лазарова. И продължава: „Усещам разделение в обществото и ми се струва, че да може България да се почувства горда и свободна, народът трябва да се обедини. Не мога да разбера как има хора при вида на жени и деца, напуснали домовете си, могат да бъдат равнодушни. Българинът трябва да се събуди от равнодушието, апатията, личния егоизъм „на мен да ми е добре“. Цялото интервю с г-жа Лазарова чуйте в звуковия файл.
„Живяла съм при трима диктатори“, разказва 88-годишната Лиляна Ковачева. „Като почнем Хитлер, Сталин, а сега и нов диктатор идва. С тъга ще си отида от този свят. Виждам отново разделение. Всеки ден се моля.“
Какви са тревогите и за какво са молитвите на г-жа Ковачева чуйте в звуковия файл.
Заглавие на прекрасен филм – метафоричен, поучителен, философски. А замисляли ли сме се колко красота има в родолюбието, в професионалната отговорност, в хуманизма? До тези истини се опитахме да достигнем в разговор за интелекта на българските медици, посветили се на живота на нацията. Поколенията се менят, умните се учат на мъдрост от предците..
В предаването "Време за наука" Петко Желязов от платформата "Рацио" представи акцентите и гостите на тазгодишния есенен форум , посветен на популяризацията на науката. Събитието обещава да отведе публиката в дълбините на океана, под ледените покриви на полярните райони и в миниатюрния свят на насекомите – същества, които рядко забелязваме, но без..
Тема на разговора в рубриката "Часът на етиката" с Александър Величков, постдокторант в Института по философия и социология при БАН В ефира на предаването "Време за наука" Александър Величков разгледа една от най-актуалните теми на съвременния свят – дигиталното пристрастяване . Той подчерта, че за да говорим за пристрастяване в общия..
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите..
Неотдавна в "Покана за пътуване" Бойко Антонов разказа за приключенията си като част от международната благотворителна организация "Гмуркане с кауза". Членовете ѝ пътуват по света, ловят риба и подаряват каквото са хванали на местни сиропиталища, домове за стари хора или просто нуждаещи се. За благодарност маорско племе от Нова Зеландия ги приело за..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg