Неведнъж в последните дни споменаваме Джордж Оруел и смразяващо точните прозрения в антиутопията му „1984“. В случая го правим по повод на информационната война, съпътстваща реалните бойни действия в Украйна. През 2014 г. проф. Андреана Ефтимова, специалистка по медийна реч, обществени комуникации и информационни науки, публикува статията си „Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви)“. Поводът са тогавашните събития в Украйна и представянето им от враждуващите страни, отразено в български медии. Съвпадението на използваната лексика през 2014 и сега е пълно. Това обаче не е изненадващо за изследователите на манипулативната реч. Средствата на пропагандата са универсални и се практикуват отдавна.
Езикът разполага с разнообразни възможности за изразяване на позиция и отношение без привидно да се изрича лъжа. Реални събития и герои се назовават или в благовидна форма и смекчени тонове, или с подсилено черни краски като лексиката, използвана от двете страни, почти не се различава. Терминът „doublespeak“ (език на лъжата) е амалгама от два израза на Оруел – „doublethink“ и „newspeak“ („двумисъл“ и „новоговор“) – пояснява проф. Ефтимова.
Във време на военна агресия реториката се изостря до крайност, а чисто езиковите манипулативни похвати бледнеят на фона на цензурата, дезинформацията и лъжата. В момента всички ние без изключение сме подложени на обстрела на пропагандата. Нещо повече, тя се пренася в социалните мрежи. В наглед лични емоционални реакции се прокрадват клишета на политическата коректност или враждебната реторика. Имаме ли защита от поразяващата ѝ сила в свръхнаситения ни с информационни канали свят. Наивно е да се смята, че пролуките, през които се промъква „лошата“ пропаганда могат да се запушат. А има ли „добра“ пропаганда. Не е ли по-здравословно да търсим истината чрез просвета и класическа човечност.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
