„Де-растежът се определя като „справедливо смаляване не само на потреблението, но и на производствения капацитет на икономиката, при което щастието, качеството на живота и социалната справедливост се подобряват. Де-растежът е отговорът на състоянието на достигнати граници, в което днес се намира западният свят.
Вече сме достигнали екологичните предели на общоприетия модел на развитие. Това личи от високите равнища на замърсяване, намаляването на залежите от полезни изкопаеми и на биоразнообразието. Реално растежът в западния свят е спрял още през 70-те години – твърдят икономисти. Де-растежът пък е радикален отговор, който отива отвъд общоприетия днес консенсус за т. нар. „устойчиво развитие” и предлага алтернативна реорганизация на обществото и икономиката: прекратяване на добива на полезни изкопаеми, отказване от употребата на автомобили в градовете, намаляване на работната седмица, премахване на рекламите, насърчаване на непазарните социални услуги – пише в книгата си „Маркетинг, потребление и икономически растеж“ икономистът Димитър Събев.
Разбира се, темата за дерастежа и призивите за отговорно потребление изглеждат по един начин, гледани откъм богатия глобален север и съвсем друг – откъм глобалния юг.
Все пак, все по-ясно се вижда, че няма как на крайна планета да има безкраен растеж. А дори и да беше възможен, той не води непременно до смислен, ползотворен и най-сетне щастлив живот за хората.
Как да решим днес философската дилема между да имаш и да бъдеш? Без какво можем да минем, ако искаме да живеем по-чисто и да не обременяваме бъдещето на децата си с дългове? Какво и как може да расте и какво не бива – чуйте разговора с Димитър Събев, проведен в ситуация на безпрецедентна криза и нарастващ дефицит на стоки от първа необходимост. В момент, в който светът запорира сметките, имотите и яхтите на руските олигарси, а тамошните граждани бяха лишени от западните стоки, с чието изобилие някак свикнахме и приехме за даденост.
Фермата на лесовъдите Силвия и Димитър Узунови в землището на созополското село Росен е истински рай, такъв какъвто днешният, а вероятно и човекът от миналото си го е представял. Силвия и Димитър завършват лесовъдство в Лесотехническият университет в София и след работа в лесовъдни стопанства в Странджа, се срещат с принципите и опита на..
По времето на Христос юдеите избягват да общуват с жителите на Самария, които презират, смятайки ги за полуезичници. Желанието на един юдейски законник да изкуси Сина Божи е провалено от разказаната притча за милостивия самарянин. Прекрасната постъпка именно на един самарянин принуждава юдейският законник да се засрами, а самарянинът остава в..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора Димова . Промените "Основното за мен, като участник в митингите и всички граждански протести от 89-а, беше това, че всъщност ние мислехме, че сме извоювали свободата си. А изобщо не беше така. Това..
Малкото курортно селище е основано през 1924 година като място за почивка на хората от съседното село Велика , което е разположено на 4 км навътре от брега и няма излаз на морето. Първоначално се е наричало Емберли, по името на известния сорт грозде, а по-късно е преименувано на Лозенец. Намира се в община Царево, постоянните му жители са около 600..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен Покровск "Важен е за Русия, важен е и за Украйна, важен е и за това как се възприемат военните способности и капацитетът на двете страни в момента в световен план. И основно – от президента Тръмп. Това е..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Предаването "Другият до мен" (всеки понеделник от 15 до 16.30) започна нова рубрика – "Професия Човек", в партньорство с фондация "За нашите деца"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg