Какви са превенциите и мерките за употребата на тютюневи изделия сред младежи? Тревожна ли е статистиката в България?
Темата коментира д-р Таня Андреева, педиатър, съветник в Министерство на здравеопазването:
“Проблемът с тютюнопушенето сред децата и младежите продължава да бъде изключително сериозен. Те започват да пушат по примера на родителите си или защото искат да са модерни.
Според проучванията, когато се започне преди 19-годишна възраст, вероятността за трайно тютюнопушене през целия живот е много по-голяма.
Данните за България са изключително тревожни, тук децата пушат повече в сравнение с европейските си връстници.
Поне веднъж в живота си децата в Европа са опитвали цигари едва 41%, докато у нас това са 50% от учениците до 16-годишна възраст.
В Европа едва 10% от учениците употребяват ежедневно цигари, у нас този процент е 22 – два пъти по-висок.
Алтернативните варианти на пушене – наргилета, електронни цигари – навлизат все повече, но те съвсем не са безвредни.
Електронни цигари през последните 30 дни у нас са употребявали 14% от децата. Те крият своите рискове и най-големият риск е от привикване, защото те също съдържат никотин и други вредни за здравето съставки.“
Мерките
“Работещи са комплексни мерки, които могат да доведат до трайно формиране на нагласи в обществото. Така че наистина хората да са убедени във вредата от тютюнопушенето и да намалят неговата употреба.
За съжаление продължават да се продават тютюневи изделия на непълнолетни. Въпреки забраната за тютюнопушене на обществени места, това невинаги се спазва.
Акцизът на тютюневите изделия не е увеличаван от 2018 г. и все още нямаме пълна забрана за реклама по телевизия, билбордове и т.н. За това са нужни интегрирани мерки за постигане на един устойчив резултат и в Министерство на здравеопазването се обмисля създаване на междуведомствен орган, който да контролира, прилагането на Рамковата конвенция за контрол над тютюна на СЗО, която ние още 2005 г. сме ратифицирали. Готова съм да работя за всякакви политики, свързани с превенцията.“
Последствията
“Малките деца са пасивни пушачи, България е на първо място според Евростат по ниво на тютюнопушене, нашите деца са най-силно засегнатите деца в ЕС от пасивното тютюнопушене.
Много тежко се засягат различни системи в детския организъм, защото той расте и се развива, той е незрял, а децата на пушачите са два пъти по-рискови от инфекция на дихателните пътища, те боледуват почти три пъти по-често.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
“Обезпокоен съм от лошите тенденции по отношение на здравните рискове на българските деца. По последни изследвания на СЗО излиза, че те живеят най-нездравословно в цяла Европа“ – казва в “Нашият ден“ доц. Михаил Околийски:
“Магическото хапче е въвеждането на здравното образование в училищата по системен начин. Само така, съобразено с възрастта на децата, те могат да чуят още от детската градина и от първи клас защо пушенето и пиенето е вредно и защо трябва да се грижим за човешките отношения и психичното здраве, така че да сме спокойни и добри едни с други. Как да създаваме пълноценни връзки, партньорски и приятелски.
Тези неща отдавна са измислени, разработени и въведени във всички страни в Европа, само в България не са.
Сега има надежда – успяхме да убедим ръководството на МЗ, че в Плана за възстановяване и устойчивост на правителството трябва да се включи реформа №6, чиято същност е здравно образование за всички ученици.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Само преди дни е представен докладът “Токсична зависимост“, създаден с помощта на Международния съюз за борба с туберкулозата.
За него разказва в “Нашият ден“ д-р Гергана Гешанова, председател на коалицията за “Живот без тютюнев дим“ и съавтор на доклада:
“Целта на изследването беше да открием доколко спонсорството на тютюневи изделия, може да влияе върху държавните политики в защита на нейното население. Стигнахме до извода, че тютюневата индустрия действа по един и същ начин във всички страни по света. Често пъти тя не застава открито с някакви противопоставяния на държавните политики, а си търси посредници. Например, учебни заведения и мозъчни тръстове, които правят някакви проекти и тя ги финансира.
Резултатът е, че всички материали, които се появяват от тези проекти, носят големи лога и благодарности на тютюневата индустрия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg