Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Веселин Стойнев: Медиите ни не назовават агресора Русия, а говорят за войната, сякаш е природно бедствие

| обновено на 02.04.22 в 09:49

Защо повече от месец българските медии продължават да търсят така наречения баланс на гледните точки в коментарите както защо Русия нападна Украйна, така и за това каква би трябвало да е позицията на България, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Веселин Стойнев, заместник главен редактор на списание „BGlobal“. 

Защо се появиха „двете гледни точки“

„Нашето общество страда от морален и ценностен дефицит, породен от желанието да си стоим малки и затворени, без да се интегрираме в глобалния свят. Ние сме като човек, който се е скрил в задния си двор и тайничко наднича зад оградата, иска никой да не го закача, но ако нещо се раздава, той непременно трябва да го получи. Но поиска ли някой нещо от него – не е съгласен. Най-много да извади някоя вехтория и да я даде като дарение.

Медиите имат голяма „заслуга“ за този образ, защото не наричат нещата с истинските им имена и говорят за тази война, сякаш е природно бедствие, случило се от само себе си или сякаш и двете страни са виновни, без да назовават агресора в лицето на Русия. Това са изкривявания на напълно ясно и очевидно събитие, което прогони 4 милиона души от нападнатата страна Украйна, без да знаем колко са загиналите.

Вижте руските телевизии, които неспирно бълват пропаганда, че техните войници избиват украински нацисти, благодарение на което рейтингът на Путин се вдигна неимоверно. Но в България хората вярват на руската хибридна война, въпреки че виждат как в Украйна руснаците избиват мирното население. То е очевидно кой е виновния и кой потърпевшия. В същото време нашите медии канят хора като Каракачанов, Румен Петков и други такива. Както какви ги канят да коментират? Защо дават думата на някакви изпаднали политици и по какви теми са експерти те?

Нашите журналисти са като някаква фуния, която не центрира дебатите, но в този случай не може да има ценностна неутралност, защото става въпрос за човешки животи, а и за нашата защита и сигурност. Защо си мислим, че ако подвиваме опашка пред Русия ще ни се размине? Няма да ни се размине.“

Прокуратурата и поста на Елена Гунчева

„Прокуратурата и след десет дни нямаше да направи нищо, ако гражданите не бяха реагирали. Г-жа Гунчева е един срам за българския парламент, защото трябва да се разбере, че НАТО не е „чуждо“, защото сме членове на НАТО. Чужда е Русия, защото не сме ѝ никакъв член. Когато призоваваш чужда армия да убие легитимно избрания ни премиер и чужд посланик, не десет дни, десет минути не трябваше да чака прокуратурата. Затова говорим за българската прокуратура, че е чадър за корупция не само у нас, но и чадър за вносна корупция. От Русия идва внос на корупция, която нашата прокуратура пази, защото „Възраждане“ е русофилска партия. Да, сега прокуратурата влиза в ДАНС да търси руски шпиони, но го прави Специализираната прокуратура, която е пред закриване. Защо не влязоха в ДАНС преди два месеца, например?“. 

Енергийната зависимост на България

Медиите ни явно имат много къса памет за това кой построи „Турски поток“, защото не питат бившите управляващи, когато ходят в студията им по този въпрос. Не питат и къде бяха 12 години ГЕРБ, когато трябваше да се построи газовата връзка с Гърция, а сега говорят за енергийна зависимост от Русия. Защо не я построиха тази връзка?

Собствеността не медиите и непитането

„Мисля, че това дори не е свързано със собствеността. Те не питат, защото има инерция от влияния от партиите ГЕРБ и ДПС. Има и липса на самочувствие на колегите, а и страх, а и мързеливост. Защото медиите 12 години бяха зависими от ГЕРБ и ДПС. С изключение на малки островчета, медиите у нас бяха зависими от Делян Пеевски, майка му и кръга около тях. Нищо че сега г-н Пеевски седи на първия ред в парламента. Но каквито и да са зависимостите, сега става дума за такъв конфликт в Украйна, че нито един журналист не трябва да се страхува да постави моралните въпроси, това го налага човешката етика, моралните съображения го налагат.

За съжаление нашата гилдия се превърна в едни хора, които просто двата думата на някого и само се чудят кого още да поканят, за да разширят гледните точки. Но не можеш да дават думата на хора, които нямат морален интегритет. Как може някой, който е фашизоид да ти говори за фашисти някъде другаде? Аз бих питал депутатите от „Възраждане“ всеки път: „вие член на кой парламент сте – на българския или на руския?“ - всеки път само този въпрос. Така поне зрителите ще се замислят. Не може да казваш, че на шествието в подкрепа на Украйна се веели украински знамена и това е лошо, а в същото време на протеста, който от „Възраждане“ организират да се веят руски знамена и никой да не ги пита „защо?“. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12