Любомир Аламанов: Някои политици искат да ни заведат обратно в лапите на източните диктатори

Защо Любомир Аламанов, комуникационен експерт призова на страницата си във фейсбук 4 април да бъде "ден без тролове и в 4 часа и 04 минути всички онлайн издания да изключат коментарите под статиите си".

„Донякъде жестът е символен. Донякъде реален, за да покаже, че има някаква практика, има някаква тенденция, която никой от нас не желае, не е добре да се понася, не е добре да я търпим, защото не е нормална. Социалните мрежи са вече нещо като завладяна територия, в която все повече и повече платени тролове и пропаганда заместват нормалните комуникации.“

Коментарите под изданията

"Ако това са нормални коментари на нормални реални хора, те показват тенденция, показват настроение, показват как хората мислят, какво искат, от какво се вълнуват. Проблемът е обаче, че това не са нормални хора с техните мисли. Само ще припомня, че преди две седмици министър Божанов - на електронните технологии - съобщи, че са блокирали над 45 000 IP адреса, руски IP адреса, които са водили пропагандна война. Представете си, ако всеки един различен IP адрес е правил по 2-3-4 профила в социалните мрежи, това са над 200 000 профила, които са бълвали глупости и са създавали впечатление, че хората искат нещо различно. Това е такъв тип комуникационна война, която цели да убеди обществеността и всеки един от нас, че масово хората искат нещо различно от нашия цивилизационен избор да сме част от западната цивилизация, част от демокрацията - там, където ни е мястото и там, за където са мечтали още Левски и Ботев.

Медиите са заляти от фалшиви профили, тролове, които опростачват разговора и не позволяват да има нормален разговор. Но за съжаление при политиците това е най-грозно, защото хората избират политиците с идея, че те ги водят към нещо по-добро, а на практика се оказва, че някои политици искат да ни заведат обратно в лапите на източните диктатори. Докато техните семейства и те самите се чувстват прекрасно, ходейки на запад. И това е една от най-големите лъжи на съвремието.

Прокуратурата и борбата с дезинформацията

Ще си позволя една малка шега - че прокуратурата явно е разбрала силата на PR агенциите и от известно време насам се държи като истинска PR агенция. Пуска по 2-3 пресрилийза на седмица, има по 2-3 пресконференции на седмица. Изобщо, откъм комуникационната гледна точка се справят като една добра PR агенция. Като оставим настрана тези мои шеговити включвания, факт е, че прокуратурата дължи отговори на много въпроси. И, между другото, прокуратурата прави същото, което правят троловете в социалните мрежи. Тя казва, че има право на независима власт, но не отчита, че има отговорност да напълни това право със съдържание. Отговорността на Прокуратурата е изумително голяма и това, че има такова напрежение показва, че може би тя не се справя с тази отговорност.

Фактът, че се е стигнало до положение, в което самата прокуратура да казва напълно самодоволно, че никой не може да поиска да потърси отговорност за действие или бездействие на прокуратурата - това е странно. Все пак това не е божествена институция, а е администрация на една държава, където първо има върховенство на закона и второ - всяка власт произтича от хората. Т.е. хората би трябвало да могат да поискат отговорност една институция дали си върши работата или бездейства. Така че очевидно трябва да се получат някакви отговори. Защото все две години прокуратурата твърдеше, че не може да разпита някакъв човек в една арабска държава, а изведнъж се оказа, че може да го разпита и не иска да го разпита. Следователно е въпрос на желание и въпрос на търсене на начини. Или както ние казваме: не очаквам някой да ми каже как не може, а също познавам много начини, по които не може. Ние плащаме заплатите на прокуратурата, за да каже как може.“

Комуникационна криза

„Комуникацията вече е могъщ инструмент, който постепенно се превръща в оръжие. Толкова мощен инструмент, че за него трябва специално отношение. Това вече не е старото разбиране за PR като пускане на пресрилийз, едно-две интервюта, или нещо такова. Комуникацията става инструмент за въздействие и нещо като пета власт. Ние в момента сме жертва на комуникационна война от чужда държава, която се води абсолютно целенасочено срещу интересите на българския народ, срещу националния идеал на България да сме част от западната цивилизация.

Ако много спешно ние не приемем стратегия за комуникационна сигурност, не хардуерна, не алгоритмична, а комуникационна в смисъла на човешки комуникации, ние ще загубим тази битка. Ние от месеци насам казваме, че може би ни е необходим вицепремиер по комуникациите, не във смисъл просто да си хвали правителството, а в смисъл да отговори на всички тези хибридни атаки, които като цяло правят една комуникационна война срещу нас. Защото виждаме, че вече много хора са заразени от вируса на тази война и оправдават един насилник. Толкова им е замъглено съзнанието и ценностната система. Комуникационните войни разбиват ценностната система на обществото, и ние трябва да дадем някакъв отговор на това.