Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Социално равновесие и душевен мир

Снимка: eesc.europa.eu

Напоследък често мислим за думата „мир“. С тъга, с гняв от това, че някъде се развива война. Когато колегата Даниел Ненчев избра думата „мир“ за тема на един от предходните броеве на „Гласът на времето“, се замислих за ситуациите, в които война (вече) няма, но няма и мир. За съжаление, не можем да се отървем от усещането, че войните продължават и след войните, че травмите не се отработват никак лесно и продължават да тлеят и на индивидуално и психологическо, така и на социално ниво, някак колективно, общностно.

С психолога Слави Стоев и социалния педагог Станислав Додов разговаряме за психо-социалните измерения на мира, като думата в центъра на предаването е „равновесие“.

Според Слави Стоев „Един конфликт също може да съществува в равновесие. Това не означава, че той е мир. Историята познава много такива примери. Дори вътре в себе си можем да живеем в равновесна война, в паритет на конфликтите, който изглежда равновесен и никой не може да вземе надмощие, но това не е мир.“

„Не мисля, че има такова животно като равновесно общество. Ако има, то означава, че сме се вживели в някакви равновесия, който аналитично погледнато не са непременно баланс. Една кастова система, да речем, може да се счита за равновесна и в същия период от време, само че в друга точка на света, може да се счита за равновесно, че работници и работодатели имат равен глас в производството. И двата сценария могат да се считат за равновесни. Критичният въпрос е как се създава съзнанието за това що е равновесието, за какво ни служи то.“ допълни Станислав Додов.

Разговор за реда в общото живеене, хоризонта на очакване и усещането ни за контрол. От управлението на стреса, през тревожността и омразата до хуманизма и опасността да накърним човешкото достойнство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18