Новият танцово-театрален имърсив спектакъл „Последният залез“ обединява екологията и танца, произлиза от работата на Коста Каракашян и Ангел Бондов от „Грийнпийс“ – България по време на уъркшоп за артисти и еколози в Габрово. Към режисьорския екип се включват Антония Георгиева и Диего де ла Роса, като тримата се фокусират върху създаване на гласност за вредата от горенето на въглищата и други изкопаеми горива върху човешкото здраве и природата чрез изкуство. Проектът бе представен в Гьоте институт с трейлър към него, а премиерата на „Последният залез“ ще бъде през май в рамките на официалната програма на 25-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата с тема „Икономия на средствата“. За процеса на работа и социалната кауза на танцовия пърформанс, разговаряме с хореографа, танцовия артист и режисьор Коста Каракашян:
„Идеята за „Последния залез“ дойде по време на един уъркшоп за артисти и еколози, който организираха музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово. В много населени места има ТЕЦ-ове, които са в опасна близост за жителите на градовете и за много хора няма достъп до нормално качество на живот. Искахме да покажем нещо, което да помогне, да докосне, да разтърси хората, не само като широка публика, роди се идеята за едно сетивно преживяване имърсив спектакъл, публиката не само да види, но и да мине през едно преживяване, говорим за едно бъдеще, в което съвсем сме изпуснали края и сме оставили да погубим всички природни ресурси. Отидохме директно в близост до ТЕЦ- а в Гълъбово, където ежедневно жителите са излагани на големи количества серен диоксид, много от съоръженията там не са в изправност, създадохме танцов дует на мястото. Да покажем физически как тези неща ни влияят. Самото представление представя едно дистопично бъдеще, да кажем след 2050-та година.“
Творческият екип тревожно споделя, че България е единствената държава в Европейския съюз, срещу която тече наказателна процедура за нарушаване на нормите по този показател. Темата за отрицателното влияние на изкопаемите горива и експлоатацията им ще бъде представена чрез дистопичен портрет на бъдеще без устойчива енергия, но с всичките негативни ефекти върху въздуха, водата и човешкото здраве, които вече са реалност в България.
Представлението през май ще се проведе на Регионалното депо за неопасни отпадъци в град Габрово и в него ще участват девет професионални танцови артисти от България и Германия, които вече направиха първите репетиции на терен. Те ще преведат публиката през различните пространства на Депото по залез слънце, като освен визуалното, сетивното преживяване ще бъде водещо, потапяйки всички в едно дистопично бъдеще, в което не сме се обърнали към устойчиви източници на енергия навреме.
„Последният залез“ е ко-продукция с Гьоте-институт по механизма на Международния копродукционен фонд и се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“ и Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала”.
Коста Каракашян е режисьор, хореограф, танцов артист и писател. Проектите му изследват развиването на емпатия в обществото ни чрез танц, кино и образование. Коста създава творби за телевизията, киното и дигиталното пространство. Документалният му танцов филм „Waiting for Color“ за насилието над ЛГБТИ и хората в Чечения е отличен с наградата Prix Lumière на фестивала Cinédanse в Отава през 2019 г. „Waiting for Color“ е в официалната селекция на над 20 фестивала по света и е отразяван от The Guardian, списание Elle, Bloomberg, them, GLAAD и Radio Free Europe. The Guardian пише за филма: „Каракашян се движи със силни тласъци и бърза лекота, тяло с експресия, умения и сила; тяло, което стои на мястото си и не смята да се предаде.“
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg