На 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб "Восток" съветският летец Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 г. е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р инж. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН:
50 години България е космическа държава
“Действително през 1972 г. България започва да се изявява в космическите изследвания и да заявява своето място в Космоса.
В момента се опитваме да държим нивото на България, която тя е заемала в космическите изследвания. Само през 2021 г. в рамките на Института са изпълнявани над 70 проекта по различни линии, свързани основно с Европейската космическа агенция като партньор. В националните програми с различно сътрудничество на колеги от различни държави.
България има участие в споразумението по Плана за европейските коопериращи държави (PECS) на Европейската космическа агенция.
От утвърдените в рамките на 6-7 години 37 проекта, Институтът е участвал, спечелил и работил по 13, 14. Това показва какво е мястото на българската науката и на нашия институт.
Проблемът, който ни намекват от Европейската космическа агенция, е точно връзката наука и бизнес. Този проблем съществува в България. Имаме малко бизнес партньори и няма индустрия, която да застанат зад нас. Бизнес партньори имаме донякъде, бизнесът започва да се ориентира в тази посока, но космическата индустрия в България е слаба.
Ако българската наука и българската бизнес индустрия започнат малко по-активно да работят заедно има шанс малко да се ускори преминаването по стъпките нагоре като асоциирани партньори, а впоследствие и като пълноправни партньори на Европейската космическа агенция.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..
Фондация "Силата на мечтите" съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден" създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
