Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тобиас Кратцер провокира оперния свят отново с „Триптиха“ на Пучини в Брюксел

7
Снимка: Matthias Baus

Кралският театър „Ла Моне“ в Брюксел предложи през март и април десет представения на впечатляващия „Триптих“ на Джакомо Пучини. Творбата се изпълнява сравнително рядко в цялостния си вид, но този сезон освен в белгийската столица произведението е включено и в афиша на театрите в Есен и Франкфурт. 

Изпълнената с трагизъм и веристичен реализъм първа част – „Мантията“, протича на борда на баржа в Париж в началото на ХХ век. Наситеното с лиризъм и духовност действие в „Сестра Анджелика“ е ситуирано зад стените на италиански манастир през XVI век. За декор на „Джани Скики“ служи средновековната Флоренция на Данте от XII век – опера, изпълнена с комичност и сатира.Три творби, в които централно място заема не само смъртта, но и любовта.

Начело на постановъчния екип в Брюксел е Тобиас Кратцер. Немският режисьор нашумя в последните години с продукции като „Танхойзер“, с който се откри фестивалът в Байройт през 2019 г. и на „Фауст“ в Парижката опера. В своя режисьорски подход към „Триптиха“ Кратцер запазва специфичната атмосфера на всяка опера като същевременно търси свързващи нишки между трите творби. Той потапя зрителя в три различни драматургични свята.


„Мантията“ протича във фрагментарния, комиксен стил на графичния роман. Интересният декор на Райнер Зелмайер е разделен във височина на четири части, показващ както палубата, хамбара и каютата на кораба, така и оживения пристанищен кей с минаващите продавачи на песни и влюбени двойки.

Музикалният свят на „Сестра Анджелика“ е непрекъснато допълнен от чернобял филм, заснет от Мануел Браун в абатството „Тер Камерен“ в Брюксел. Сценографията е редуцирана само до плътната манастирска стена. Прожектираните кадри, показващи ежедневието на монахините, не винаги са логично свързани с основната интрига и често отвличат вниманието на зрителя.

При „Джани Скики“ действието протича като ситуационна комедия (ситком) в телевизионно студио. Активно участие в шоуто взимат и зрителите, разположени на специално изградена трибуна на сцената. Тези места също бяха пуснати на свободна разпродажба и всеки музикален любител можеше да съпреживее отблизо комедията.



Трите действия се преплитат и чрез различни канали и медии. След работа в каютата си Джорджета гледа по телевизиятаситкома около наследството на заможния Буозо Донати. Монахините тайно четат в килиите си комикса, описващ вълнуващия любовен триъгълник на Микеле, Джорджета и Луиджи. Сестрите също копнеят да изпитат подобни емоции. При „Джани Скики“ страстният оперен любител Донати слуша на плоча финала на „Сестра Анджелика“ и от прекомерно вълнение издъхва.Безспорно интересни и оригинални режисьорски решения. Друг е въпросът дали те винаги са в унисон с музикалния текст на произведенията.

Вокалният екип в спектакъла на 26 март бе много солиден и хомогенен. На първо място бих искал да отбележа приноса на Лиана Харутунян, която блестящо се справи с трудната задача да изпълни две различни по характер героини – земната Джорджета и мистичната Анджелика. Притежаваща изразителен, богат лирико-спинтов глас, арменската певица пя с чудесен усет към веристичния стил като непрекъснато търсеше многообразие в цветово и динамично отношение. Запомнящо се бе мечтанието на Джорджета за щастлив живот в примамливия Париж както и последните минути на „Сестра Анджелика“, когато гласът на сопраното се разтвори в един емоционален и религиозен транс.


В другия състав двете роли бяха изпълнени от американското сопрано Корин Уинтърс. Бас-баритонът Петер Калман също интерпретира две противоположни партии. В първата част унгарецът изобрази ярко ревнивия и мрачен Микеле с подчертано наситен и тъмно обагрен вокал. В последната опера Калман бе великолепен Скики с ярък комичен талант и безупречна дикция. Певецът олекоти тона и особено умело използва назален фалцет, диктувайки новото завещание на Донати пред очите на смаяните роднини.

Солиден бе и британецът Адам Смит с широк, свободен горен регистър в трудната теситура на младия докер Луиджи. И като Ринучо тенорът впечатли с хубавата си физика и чудесно изпълнената ария „Флоренция е като едно разцъфнало дърво“.

Запомних и интересния, матов тембър на мецосопрана Анунциата Вестри и релефното ѝ превъплъщение като бедната Фругола и строгата Сестра Наставница. Бенедета Торе изпълни Лаурета с млад и приятен глас. Внушителна вокално и сценично, с лек риск от преувеличение, бе Рейхан Брайс-Дейвис в ролята на Принцесата-леля.


Невероятният италиански алт Елена Зилио бе отново в солидна вокална форма като консервативната леля Дзита. И на 81 години, физическата ѝ кондиция ѝ позволи свободно да се появи на сцената в бански костюм. 

Чудесно пяха и дамите от хора на Ла Моне в участието им в „Сестра Анджелика“.

Поради положителен тест за корона вирус, титулярният диригент и музикален директор на театъра Ален Алтиноглу бе заменен от асистента му Ури Брончи. Това бе сериозно предизвикателство не само поради трудността на оперите, но поради факта, че съботният спектакъл бе предаван директно по телевизията.Посрещнат възторжено от оркестъра и публиката Брончи се справи уверено и блестящо с трудната задача. Логично бе диригентът да ръководи с по-умерени и сигурни темпа.

Снимки: Matthias Baus


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Почекански и Аделина Александрова в студиото на програма „Христо Ботев“

Станислав Почекански: Успехите на моите ученици са двигател, който ме кара да вървя напред

"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..

публикувано на 17.05.24 в 15:45
Гергей Мадараш, гост-диригент

Томас Аунер и Гергей Мадараш в дебют със Симфоничния радиооркестър

Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..

публикувано на 17.05.24 в 08:58

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Бомбино (в средата) с Джакраве Юба Диа (бас) и Кори Уилхелм (барабани) на първото им гостуване в България (ноември, 2023 г.)

Омара "Бомбино" Моктар с два камерни концерта в София

След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited edition"за по 180 човека всеки – на 22 май, сряда , и на следващия ден – 23 май, четвъртък, в зала "Сингълс" на НДК (вход А4). Поканата, както и миналия път, идва от платформата "Афровизия" и..

публикувано на 16.05.24 в 21:36

"Бенджамин Бътън" на сцената на Областния музикален театър Линц

През 1860 година в Балтимор се ражда Бенджамин Бътън, но не като малко, сладко бебе, а като брадясал старец. Съдбата му е предначертана: той ще изживее живота си в обратен ход и от ден на ден ще става… все по-млад. Когато на 50-годишна възраст Бътън се запознава с почти 30 години по-младата от него Хилдегарде, главният герой трябва всичко да заложи..

публикувано на 16.05.24 в 18:21