Пенка Кунева, която композира гласа на невидимия разказвач

Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.

Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.

Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.

„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.

Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.

„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.

Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.

В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.

Чуйте я в звуковия файл.