"Старите гори се характеризират с голяма разнообразие – в тях има и стари дървета, и млади, и участъци с много млади дървета и повече генетично разнообразие. В една стара гора има всичко. Може да имате някои криви дървета, които обаче се оказват по-устойчиви към по-неизвестни условия на климата", казва доц. Момчил Панайотов, специалист по Дендрология и преподавател в Лесотехническия университет, учен от авторския кръг отворената платформа за знание "Климатека". Момчил Панайотов се занимава активно с проучване на планински гори, ефектите върху тях от различни природни нарушения и промени в климата. Той е и експерт по изготвяне на Националната стратегия за адаптация към измененията на климата на Република България и Плана за действие към нея, сектор Гори. И понеже у нас през април месец традиционно се отбелязва Седмица на българската гора и на лесовъдите, Момчил Панайотов разказва за състоянието на българските гори и за това как се справят те с климатичните промени.
"Аз винаги повтарям на моите студенти, че най-старите дървета, на пръв поглед, са най-грозни, защото те са оцелели. Това е факт. И в една стара гора имаме много повече разнообразие и много повече сили за реакция срещу неизвестното. Затова казваме, че старите гори трябва да бъдат пазени на всяка цена, защото те са резервоара на такива устойчиви гени. Те са и това място, където се опазва биоразнообразието, което не е стопански ценно, но е много важно", обяснява Момчил Панайотов. И разказва за старите гори у нас, къде се намират и каква е отговорността ни да ги опазим.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg