"Старите гори се характеризират с голяма разнообразие – в тях има и стари дървета, и млади, и участъци с много млади дървета и повече генетично разнообразие. В една стара гора има всичко. Може да имате някои криви дървета, които обаче се оказват по-устойчиви към по-неизвестни условия на климата", казва доц. Момчил Панайотов, специалист по Дендрология и преподавател в Лесотехническия университет, учен от авторския кръг отворената платформа за знание "Климатека". Момчил Панайотов се занимава активно с проучване на планински гори, ефектите върху тях от различни природни нарушения и промени в климата. Той е и експерт по изготвяне на Националната стратегия за адаптация към измененията на климата на Република България и Плана за действие към нея, сектор Гори. И понеже у нас през април месец традиционно се отбелязва Седмица на българската гора и на лесовъдите, Момчил Панайотов разказва за състоянието на българските гори и за това как се справят те с климатичните промени.
"Аз винаги повтарям на моите студенти, че най-старите дървета, на пръв поглед, са най-грозни, защото те са оцелели. Това е факт. И в една стара гора имаме много повече разнообразие и много повече сили за реакция срещу неизвестното. Затова казваме, че старите гори трябва да бъдат пазени на всяка цена, защото те са резервоара на такива устойчиви гени. Те са и това място, където се опазва биоразнообразието, което не е стопански ценно, но е много важно", обяснява Момчил Панайотов. И разказва за старите гори у нас, къде се намират и каква е отговорността ни да ги опазим.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg