Докато за поредна година се питаме как ще спасим туристическия сезон и дали туристи ще дойдат на презастроеното ни Черноморие, за поредна година богатите възможности на балнеологията и като туризъм, и като лечение и профилактика, се загърбват.
Всички знаем, че България е богата на минерални води с лечебна стойност, същевременно из цялата страна ценни сгради се рушат, а водата изтича в канала.
В София и околностите ѝ например има около 40 извора. Дебитът само на Централна минерална баня е 12 литра в секунда. Това прави милион литра на денонощие. Всеки ден ние изхвърляме един милион литра вода в канала.
Същевременно програмите за развитие предлагат за всяка една от софийските бани да бъдат нещо различно от това. Проектите винаги са баните да бъдат превърнати в нещо друго и винаги се намират пари за нещото друго, не и за запазването им като бани.
Така се пилее ценен ресурс и се изпуска възможност за превенция и профилактика на редица заболявания.
Из страната вместо да се финансират общините, за да развиват програми за превенция и профилактика, при разпределението, голяма част от водата се отклонява за частни концесионери, а малко остава в обществена полза. Болници за рехабилитация не могат да функционират, защото водата е отклонена към хотели, построени в съседство.
А термалното наследство не са само водите или само великолепните сгради, изградени около тях, става въпрос за цялостното преживяване, което се нарича европейски термализъм и именно с него след Освобождението България се е заявявала на европейската карта като място за балнетерапия и лечение. Интересът към минералната вода е бил едва ли не държавна политика и тя е била първият ни туристически продукт.
Проблемите с опазването и устойчиво развитие на термалния ресурс и култура в България, в полза на гражданите адресира Българска асоциация за термално наследство (БАТН). Тя е гражданско сдружение, което се бори за оптималното използване на многообразието от изворна термо-минерална вода за здравна профилактика, лечение, рехабилитация, туризъм и рекреация. За осигуряване на условия за широк обществен достъп до термалните ресурси на различни социални групи – местни и приходящи. За развитие на термалните центрове в добрата българска традиция - като социални средища и места със специфични културни и здравни практики.
Чуйте разговора с двама от учредителите на асоциацията в София арх. Надя Иванова Ямазаки и арх. Ивайло Захариев, както и с Гергана Ваглярска, представител на асоциацията във Вършец.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
