От 2004 г., като координатор на Slow Food за България, тя съчетава професионалните си интереси със своята страст към традиционните храни и знанието, свързано с тях, съхранени от предците ни и достигнали до нас благодарение на грижата на местните селски общности.
Водена от убеждението, че на Балканите не може да се претендира за национални граници в разпространението на храните, тя инициира мрежата Тера Мадре Балкани през 2010 г., в която събира сподвижниците на Slow Food на Балканите. Тя е представител на региона в Медународния съвет на Slow Food.
Slow Food е международно движение, основано през 1989 г., което полага усилие за запазването и развитието на хранителното разнообразие и традиции. То привлича вниманието на хората към произхода на храната и ефекта от нашите избори като потребители.
Десислава Димитрова е главен герой в “Нашият ден“:
Slow Food
“Ние сме доброволческа организация. Това, което се случва в България е само благодарение на личната ни мотивация. Мотото на Slow Food е чисто, вкусно и честно. Чисто означава да търсим храна, преживявания и места, в които се диша лесно. Честно за мен е най-важната от трите думи. Това означава – справедливо възнаграждение за производителите и справедливи цени за потребителите.“
Етнботаника
“Етноботаниката изучава връзката между хората и растенията – как хората използват растенията в своя бит. Сякаш наближаваме един период на съществуване на човечеството с ограничени ресурси, с необходимост от по-устойчиви практики, свързани дори с производството ни на храна, а и на живот. Мъдростта, която възрастните хора пазят, е безценна.
За съжаление термините – “традиционни храни“, “здравословно хранене“, “супер храни“, които се тиражират в публичното пространство, вече доста приличат на една дъвка, която си дъвкал цял ден, изпразнени са от съдържание и сладост. Науката може да им даде смисъл, и когато комуникираме подобни теми към обществото, да отговаряме моментално на въпроса – защо това е супер храна? Защо можем да прескочим авокадото и киноата и да се съсредоточим върху нашите храни? За съжаление в големия град се отдалечаваме все повече от живота като такъв.“
Чуйте пълния разговор, излъчен на 3 май, в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
