Космосът е неизчерпаем източник на знания за света около нас и за създаване на бъдещи науки.
България е страна, която има своите предишни успехи в космическите науки и сега продължава да работи по космически изследвания, разказа доц. д-р Владимир Божилов – астрофизик, преподавател в катедра "Астрономия" на Физическия факултет към Софийския университет “Свети Климент Охридски “ в "Нашият ден“.
Космическото бъдеще на човечеството
"Пътешествие към изучаване на други светове, други планети. Надявам се там, заедно с помощта на биолози, физици, заедно да открием какъв е съставът на атмосферата на тези далечни планети. Дали там някъде може да има вода, която тече на повърхността. Въобще има ли как ние, като човечество от земята, да надмогнем границите на космическото пространство и да стигнем до друг свят, който могъл да ни предложи условия за оцеляване. Нашето бъдеще, като човечество, включва и изучаване на космическите изследвания“, посочва доц. д-р Владимир Божилов.
Астрофизикът коментира, че за първи път от повече от 30 години България ключово подобрява своята научна инфраструктура в областта на астрономията. По националната пътна карта, подкрепена от МОН, има нови телескопи за всички институции, които правят професионално наука – Институтът по астрономия, Националната обсерватория в Рожен, катедра "Астрономия“ на СУ "Св. Климент Охридски“ и Шуменският университет.
Любителите на астрономията на 19 май от 19:30 ч. могат да се присъединят към Кръжока по астрономия, за да чуят лекцията на гл. ас. д-р Орлин Станчев от катедра Астрономия. Той ще разкаже за машинното обучение и приложението му в астрономията в зала А207 на Физическия факултет на СУ.
Целия разговор с доц. д-р Владимир Божилов можете да чуете в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
