Тази година за първи път зрелостниците ще могат да се явят на матура по рядък език, ако са го изучавали като профилиращ предмет в училище. Към чуждите езици – като английски, немски и други, по които и досега имаше държавни зрелостни изпити – се добавят японски, китайски, корейски, иврит и др.
Дванадесетокласниците от профилираните паралелки задължително трябва да положат матура по български език и литература от 11 и 12 клас. Това са новостите за годината.
В "Нашият ден“ доц. д-р Анелия Рангелова, преподавател по специалност „Психология“ във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Дилян Начев, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ дискутират как се отразиха последните две пандемични години изобщо на висшето образование у нас.
Загуби ли стойност висшето образование? Каква част от студентите виждат ясно своя път в конкретна професия?
„Естествено е, че нещо, което е леснодостъпно, в един момент се обезценява. Разместват се интересите на студентите към актуалните, модерни и екстравагантни специалности, като да речем психологията, която в последните две-три години изпреварва правата по интерес на кандидат-студентите. Достъпността до висше образование носи негативи, защото се обърна тенденцията – вузовете търсят студенти, а не студентите търсят вузове“, споделя д-р Анелия Рангелова.
По думите ѝ достъпността на висшето образовани го превръща в самоцел. Новият мотив на новия престиж – хора без образование, но с добър финансов профил финансират образованието на децата си, независимо дали те имат интелектуален капацитет за това.
"В общество има една свръхкритичност към българското образование“, твърди гл. ас. д-р Дилян Начев. Той допълва, че през последните две години, в които на практика достъпът до Юридическия факултет се случва чрез оценките от държавните зрелостни изпити, сякаш показаха, че резултатът от този изпит и кандидатстудентските кампании са относително взаимнозаменяеми. Не се наблюдава някакъв спад или някакво осезаемо увеличение на нивото на подготвеност на бъдещите студенти.
Пандемията и висшето образованието
"Дистанционната форма на комуникация, в това число дистанционната форма на обучение, може да бъде полезно допълнение към обичайните форми на общуване, но не може и не в състояние да ги замести. Университетът не е просто място, в което преподавателите говорят, а студентите си записват. Университетът е място на научна дискусия, място на пълноценно общуване, място за обсъждане на сложни въпроси, които не винаги имат еднозначен отговор. Единственият начин това да се случва е присъствената форма“, твърди Начев.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg