От древни времена София е известна със своята етническа и религиозна толерантност. Затова не е случаен фактът, че и тази година за 14-и пореден път в столицата бе организиран традиционният Празник на религиите. Мир, единство, толерантност, единни и равни в многообразието – това бяха най-често повтаряните думи от членовете на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ). И неслучайно, благодарение и на неговите усилия като продължение на многовековна традиция, днес берем добри плодове, както се изрази един от неговите членове. И дано тези усилия, заедно с усилията и молитвите на всички нас, устоят и надвият вихрещите се днес войнолюбиви страсти.
А ето какви са посланията и смисълът на този празник според членовете на УС на НСРОБ?
"Смисълът на този празник е толерантността и разбирателството. Нашето мото винаги е било "Заедно в своите различия". Идеята е да почувстваме любов и единение. Има нужда от такива празници, които събират хората, а не ги разделят" – казва председателят на УС на НСРОБ Роберт Джераси, представител на еврейската религиозна общност.
"Мир и съвместно съществуване. Всеки да живее както намери за добре и както реши за самия себе си, но винаги да има уважение към другия, който изповядва нещо различно. Всеки да запази своята същност и същевременно да бъдем единни", казва проф. Гарабед Минесян, представител на вярващите от Арменската апостолическа православна църква.
„Смисълът на празника е разбирателство и толерантност между религиозните общности в България. Основното послание е мир и разбирателство. Религиозните общности и вероизповедания могат да служат като пример и да провеждат тази вълна на мир“ – според Хайри Емин, представител на мюсюлманското вероизповедание в УС на НСРОБ.
"Нашият НСРОБ е своеобразно функциониране на основните ценности, заложени в обществото и формирани от нашите вероизповедания. Това, че можем да живеем заедно и да се разбираме, а разбирайки се, преодоляваме страха от различието и се разбираме. България има традиции в това отношение. Ние можем да живеем заедно – това е основното послание. Живеем заедно, работим заедно, смеем се заедно, разказваме си вицове един за друг – това означава, че животът ни е свързал. Всеки има своята уникалност, но този букет от култури е истинското ни богатство" – твърди адв. Грета Ганева, секретар на Обединените евангелски църкви и техен представител в Съвета.
Думи за тазгодишния празник на религиите сподели и доскорошният зам. гл. мюфтия Бирали Мюмюн.
"Празникът идва, за да покаже нашето различие и че въпреки него ние можем да бъдем заедно. Виждаме как всеки изминат ден става все по-важно да бъдем заедно в нашите различия."
Акцент в тазгодишния празник е разположената под купола на Софийското Ларго изложба на арх. Балин Моллов, пресъздал в картини софийските храмове на различните религиозни общности, както и на исторически сгради, свързани с тях.
"Центърът на града, който е бил и център на древна Сердика, има храмове на всички религии. Обикновено казваме, че ние трябва да се гордеем с това. Според мен ние трябва да се чувстваме благословени, защото живеем в място, белязано с много светли неща".
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg